Не стига, че има още половин сесия, ами е и зима. Комбинацията е очаквано ужасна. Изпускам почти неусетно кризата, както и тя мен, което не е зле. Изпуснах обаче и Ани - вече лошо, но пък поправимо. ;)
The Women е първият филм , който гледам от 105-6 години насам. И сигурно защото съм отвикнала да се ангажирам за повече от половин час с някаква история, взе, че ми хареса. Беше точно какъвто ми го описаха: за смях и за сълзи, женски филм.
И за какво ли пък си говорят жените? За чувства разбира се!
Чувстваш се, сякаш някой те е ударил в стомаха. Сякаш сърцето ти спира да бие.
Като в сън си... От онези, в които пропадаш и отчаяно искаш да се събудиш, преди да паднеш на земята, но всичко е извън твоя контрол. (изневярата)
Щеше да е по-лесно, ако не го обичах. Трябва да има хапче, от което любовта изчезва. Защо искаш да изчезне? Достатъчно трудно е да я намериш. (разочарованието)
Знаеш ли какво е чувството? Подобно на синдром след ампутация. Изгубил си някаква част от себе си, но все още имаш чувството, че е там. (загубата на добър приятел)
Казаха, че не можем да имаме всичко? Можем. Въпросът е, дали го искаме. Не искам всичко. Само малка част. Аз също, доста изморително е. (осъзнаване на прекалените понякога амбиции)
Мисля, че истинската красота е неподправена. Тя е в простите неща.
Съгласявам се и с последния цитат. И си лягам.
♥
снимка bubble.tease
2 comments:
съгласявам се и аз с теб и се заканвам жестоко, че следващия път, било то във водни кули, електроцентрали или мелници примерно, ще има среща с къдрици и женски радостни подвиквания :)
Оооо, да! ;)
Post a Comment