наскоро започна, а с нея и обичайните отклонения от нормалното поведение.
Изпаднал си във времево-пространствена дупка, седмицата ти се слива в един безкраен ден,
струва ти се, че можеш да спираш времето като в Cashback.
Чуеш ли абревиатура, веднага се замисляш от къде идва. Например CD.
Събуждаш се с план за деня в главата, но от тази мисъл само ти се доспива пак - даваш си само още 10 минутки сън, поне 6 пъти.
Пускаш си Justice, сещайки се за DVLO теорията. Ако не се сещаш пък, се псуваш на ум, в стил: "то тъпо, та тъпо".
Топлиш си супа и наблюдаваш с интерес как съставките й седиментират след разбъркване.
Чудиш се дали лукът и морковите ще взаимодействат, ако си я затоплил прекалено.
Всяко излизане ти се струва вълнуващо, било то и до магазина. Дори полагаш усилие да изглеждаш спретнат, купувайки си кьополу.
Излизайки, пак забравяш да изхвърлиш боклука, който скоро ще те погълне като бисквитеното чудовище...бисквитка.
Миеш си зъбите и установяваш, че пастата ти е с дилатантно течене. Чудиш се какви са другите типове, но не се сещаш, ядосваш се - реологията никога не ти е била от силните дисциплини.
Параноично четеш съставките на козметиката, която използваш, мъчейки се да си обясниш за какво служи всяка от тях. Евентуално си шокиран, разбирайки с какво си се намазал току-що.
Чистенето се превръща в начин да се отлепиш от дивана, с който си срастнал, а готвенето - в ритуал. И в двете проявяваш необичайно творчество. Ако си по-активен чистиш фурната с хипер токсичния препарат за тази цел или размразяваш хладилника.
Цял ден ядеш, колкото да не се самохраносмелиш, а вечер си похапваш юнашки. После си доволен, грухтиш.
В малкото разговори, които водиш, освен тези със своето mini-me, повтаряш: конспект, тема, лекция - фанатично. Може и да се поклащаш напред-назад, докато го правиш.
Дебилно се хилиш на всякакви простотии, показваш ги на приятелите ти, а те се усмихват - от съжаление.
Доскучае ли ти - набелязваш си жертва, звъниш й и оплакваш тежкия си живот, мрънкайки докато те изтърпи или не ти олекне. Насъбралата се мъка удавяш в сладолед.
Гледаш злобно всички, чиято сесия е приключила. За твоята се готвиш от лекции в .ppt формат, някои от които преписани от учебник набор '88 на модерен носител, т.е. "актуализирани".
Накрая - теглиш късата клечка на изпита и правиш всичко това отново, само че наесен.
2 comments:
Бррр... yew... блааах...
:)))))))))))
Бих казал неприятно! Сесията имам предвид. Не знам при теб как е, но на мене ми омръзна да съм ученик :))
Затова и сега последният ми семестър се опъва :P Ама и аз му се опъвам.
А ти не прекалявай с медицинските (фармацевтичните) термини :))
Хубаво е да си последен семестър, искам и аз вече...
Post a Comment