Сесията

наскоро започна, а с нея и обичайните отклонения от нормалното поведение.

Изпаднал си във времево-пространствена дупка, седмицата ти се слива в един безкраен ден,
струва ти се, че можеш да спираш времето като в Cashback.

Чуеш ли абревиатура, веднага се замисляш от къде идва. Например CD.

Събуждаш се с план за деня в главата, но от тази мисъл само ти се доспива пак - даваш си само още 10 минутки сън, поне 6 пъти.

Пускаш си Justice, сещайки се за DVLO теорията. Ако не се сещаш пък, се псуваш на ум, в стил: "то тъпо, та тъпо".

Топлиш си супа и наблюдаваш с интерес как съставките й седиментират след разбъркване.
Чудиш се дали лукът и морковите ще взаимодействат, ако си я затоплил прекалено.

Всяко излизане ти се струва вълнуващо, било то и до магазина. Дори полагаш усилие да изглеждаш спретнат, купувайки си кьополу.
Излизайки, пак забравяш да изхвърлиш боклука, който скоро ще те погълне като бисквитеното чудовище...бисквитка.

Миеш си зъбите и установяваш, че пастата ти е с дилатантно течене. Чудиш се какви са другите типове, но не се сещаш, ядосваш се - реологията никога не ти е била от силните дисциплини.

Параноично четеш съставките на козметиката, която използваш, мъчейки се да си обясниш за какво служи всяка от тях. Евентуално си шокиран, разбирайки с какво си се намазал току-що.

Чистенето се превръща в начин да се отлепиш от дивана, с който си срастнал, а готвенето - в ритуал. И в двете проявяваш необичайно творчество. Ако си по-активен чистиш фурната с хипер токсичния препарат за тази цел или размразяваш хладилника.

Цял ден ядеш, колкото да не се самохраносмелиш, а вечер си похапваш юнашки. После си доволен, грухтиш.

В малкото разговори, които водиш, освен тези със своето mini-me, повтаряш: конспект, тема, лекция - фанатично. Може и да се поклащаш напред-назад, докато го правиш.

Дебилно се хилиш на всякакви простотии, показваш ги на приятелите ти, а те се усмихват - от съжаление.

Доскучае ли ти - набелязваш си жертва, звъниш й и оплакваш тежкия си живот, мрънкайки докато те изтърпи или не ти олекне. Насъбралата се мъка удавяш в сладолед.

Гледаш злобно всички, чиято сесия е приключила. За твоята се готвиш от лекции в .ppt формат, някои от които преписани от учебник набор '88 на модерен носител, т.е. "актуализирани".

Накрая - теглиш късата клечка на изпита и правиш всичко това отново, само че наесен.