Тоалетно

Няма да обяснявам как стигнах до тази мисъл, но ето я и нея: защо повечето жени ходят на групички, или минимум по две, до тоалетна, когато са навън? На пръст(и) се броят приятелките ми, които ходят сами. Тъй като аз също предпочитам да си свърша, каквото има да се върши, сама и да се върна възможно най-бързо при хората, с които съм излязла, никак не разбирам какво се случва. Имам няколко теории по въпроса, и да, признавам си, понякога съм била замесена в някои от тях. Първата, разбира се, е, че жените просто имат нужда да кажат нещо зад гръба на някой, и тоалетната е уединено местенце, където могат да си поклюкарят няколко минутки на спокойствие. Втората е, че жените копнеят да си покажат коя какво ново червило/сенки/спирала/пудра/сутиен/и т.н. имат и съответно да наклепат някоя и друга приятелка с него, тя пък да им отвърне с напръЦкване с новия си парфюм. (Парфюм в дамска чанта - нещо също толкова ми непонятно, явно никак не ги разбирам нещата - предпочитам да ми е лека чантата...) Трета теория - страх ги е, докато си вършат работата, някой да не влезе в тоалетната и затова приятелка/няколко трябва небрежно да се въртят пред вратата и злобничко да казват "Заето е!". Може би заключването отвътре не е налично навсякъде? Четвърта - просто им е скучно в компанията, в която са попаднали, и груповото ходене до тоалетна ги разведрява. Колко по-интересно е да видиш коолко/дали добре изглеждаш, да си измиеш ръцете, после да ги намажеш с крем, а после да подръпнеш нагоре чорапогащника и надолу полата, всичко това в компанията на прятелките ти... Пета - имат нужда някой да им услужи с я превръзка, я мокри кърпички, я сухи кърпички, я средно влажни кърпички - много важни неща са това. Моля споделете - защо?

Говоретье ми за деца!

   

За яденето

"Яденето е била първата, най-древна формула на удоволствие, която всички ние сме опитали, а паметта пази следата, макар и на подсъзнателно ниво. Случва се понякога, дори пораснали, да искаме да се върнем към този стар, но добре познат начин за постигане на удоволствие, за да се отървем от напрежения и неудовлетвореност от всякакъв произход."

източникът е тук

a pretty cool life.

Когато един ден дадеш живот на детенце и се оглеждаш всеки ден в очите му, осъзнаваш, че всичко, освен семейството ти и неговото здраве, е преходно. Закоравяваш емоционално срещу сивата прАстАтия и битовизма на ежедневнието, а в теб се появява едно ново топличко местенце. То е свързано с най-съкровените ви мигове, заедно.

Оказва се, че притежаваш неизчерпаеми сили. Все по-хубаво ти е да си стоите заедно и да се радвате на компанията, игрите и усмивките. Дори излизането в петък вечер, както и изобщо вечер, ти липсва по-малко.

Колкото повече дни минават, толкова повече се удивлявам колко велико нещо е Природата. Няма нищо случайно в нея - чрез хормони и най-различни други подмолни вещества и субстанции в организма тя дирижира концерта така, че да вземе най-доброто (според нея в конкретния момент) от двама, за да направи трети.

Пускам си музика, да живеят пролетта и разни други хубави неща! Фостафка!

Хубава песен без вокали?!

Е много рядко, но понякога се появява. Ето една.

Разни интересни 2

Намерих една интересна книга, пълна с полезни знания по безброй теми. По принцип много ме дразнят такъв тип сборници, но тази се оказва доста забавна до тук (35-та от общо 332 страници). Общо взето е за някой, на който му се е дочела книга, но не знае точно каква. Ето, днес например научих от нея, че венустрофобия е страх от красиви жени, а мусофобия - страх от мишки. Както и, че в Малайзия има болест, класифицирана от СЗО, която е страх от спаружването на собствените гениталии, предизвикано от нерешени конфликти и социокултурно напрежение. (бррр)

Хубаво е човек да има свободно време, за да чете за удоволствие, а не по задължение! Между другото, има и мъжки модел. Май също е интересен.

Разни интересни

едно двойно петъчно хайку to go, моля!

майки бутат колички пълни с бебета
усмихват се като мен тъповатогордо
в подлеза гайдар засвири зайченцето бяло
ще повърна

не е нормално в град
да настъпиш конско лайно
бъдете нащрек

О, безсънни нощи

Будя се за пореден път и осъзнавам в просъница, че все още е дълбока, тъмна и тиха нощ. Поглеждам измъчено часовника - 4 часа. Сигурно на небето има луна - надявам се да не са две - нещо като 1Q84 г. на Мураками, въпреки че наистина се чувствам като в паралелен свят. Малкото човече отново ме вика, за него няма ден, няма нощ. Ставам и го взимам.

Ahoi!

Седя и си мисля, мисля си и си седя, че, егати (!), колко бързо минават разни хубави и/или важни неща в живота. Кога завършихме гимназията, а ето че вече сме завършили и университета, намерили сме си що-годе прилична работа, че даже някой и са се оженили и вече имат деца! И в този ред на мисли пък я се сетете - колко време ви е отнелна подготовката по всяко едно от тези, ще ги нарека...неща. Колко вълнения, притеснения и разни други емоции сте изхабили, очаквайки нещото да се случи. Колко време се счупвахте да учите за глупавия изпит, търсихте половинката на живота си и съответно и тя се е мъчила да ви търси, опитвахте се да имате детенце, чудихте се какъв цвят да са покривките на сватбената ви маса и какво да напишете в поканата, спичахте се на многобройните интервюта за работа и тайничко се молихте да ви харесат, избирахте възглавници за хола и т.н. И когато то се случва и вече е факт - някак е станало ка-то-че- ли за секунди. Изведнъж сте забравили колко трудно е било, как са ви мъчили и сте се бъхтили да постигнете целта си.

Колкото повече помъдрявам  a.k.a. остарявам започвам да си давам сметка, че не бива да забравяме усилията, които сме положили за нещо, защото в противен случай няма как да сме благодарни, че го имаме. А когато малко по-малко животите ни се подреждат по нашия си начин, не остава нищо друго освен всеки ден да ни е празник.
Или авторът просто иска да каже, че все пак има поне едно нещичко, което днес да ви накара да се чувствате добре.

Изгубен?

Миличкият ми блог не е посещаван от самата мен от почти година. Айде да видим дали скоро ще му излезе пак късмета. Стискайте му палци!