С риск да пиша пак след сто години, кръщавам тази публикация така.
Искам да потвърдя, че въртележката на живота се върти, без да пита дали някой го е страх. Същото е и с принудителното порастване. Може би е така и с женитбата и с децата. По-опитните в живота от вас сигурно знаят.
Четох в едно списание как децата заминават да учат в чужбина още от гимназията, съвсем осъзнаващи направения избор, и вече "не мечаят, а се стремят". Други пък позират от 12-годишни по стрийт стайл сайтовете.
Мен лично това ме притеснява. Усещам невидим натиск и очаквания, които трябва да се оправдаят едва ли не още с раждането.
Изобщо не мога да разбера какво се юркат всички и защо трябва на всяка цена да са успяли и да са първи. Харесва ми амбицията, но повече ми харесва спокойствието. Това поставя ли ме в губеща позиция?
3 comments:
Ако си щастлив с това, което си и мислиш, че това, което имаш (разбирай и в пряк, и в преносен смисъл), ти е достатъчно, защо пък да не се отдадеш на спокойствието? В обратния случай обаче винаги има нещо, което те гложди. Иначе това да се мъчиш да си винаги първи го намирам за...просто излишно.:)
Усмивки:)
"Gerade die Möglichkeit, auf unwiederbringliche Weise falsch zu wählen, führt einerseits zur Punktualisierung der Gegenwart, andererseits aber zur Langfristigkeit der Daseinsplanung und zur Rationalisierung des Zeiteinsatzes. Knappheit der Zeit wird zum Generator von Biographie..."
Hahn, Alois (1987): Soziologische Aspekte der Knappheit. In: Klaus Heinemann (Hg.): Soziologie wirtschaftlichen Handelns. Opladen, 119-132.
Накрая се затваряш в кръг, защото искаш тези след теб да са по-добри от теб. И хем осъзнаваш, че е рано, хем че няма друг начин да успеят. И го правиш.:)
Post a Comment