Хаотичните размисли на една пътуваща дама

Обичаш ли да пишеш картички? Как изразяваш чувствата си към любимите хора? С думи ли? Или с действия? А трудно ли ти е? Случвало ли ти се е да искаш да направиш нещо, но да нямаш смелост? Изобщо, защо си мислиш, че има по-подходящ момент от веднага, щом ти хрумне нещо?

Мисля си, че е хубаво да поощряваме малките си странности и скритите копнежи да спрем да ги крием, защото иначе няма да сме щастливи. Притесняваш ли се, че те мислят за странник или дори луд? Без да си егоист, трябва да отделяш време на нещо, което те кара да се чувстваш пълноценно, защото в противен случай си просто поредният заменим и безличен човек.

Което не значи, че си лош или няма да те обичат. Просто няма да те запомнят за дълго. А споделената лудост е още по-голяма лудост! (оле!)

Lebensplaner

Наскоро разбрах, че теоретично има три момента в живота, когато можем да потънем в дълбока депресия. Сигурно някой от тях вече хлопа на вратата, но ако още нищо не си го чул (браво на теб!) - ще помогна.

Може да ти се случи една голяма депресия след като завършиш, щом като се ожениш (ако си жена, естествено искаш всичко, още - и след раждане), последно когато почине половинката ти.

Относително наскоро ми предстои една от тия хитови крачки в живота, затова се замислих за вариантите.
Завършвам, нямам работа, взимам, че се женя за мъж-идиот, раждам му близнаци, той умира в катастрофа: план максимум.
Завършвам, намирам си веднага страшна работа, не се женя, няма кой да ми умре: план минимум.

Средните положения са много. Дали са по-реалистични, или пък задоволителни, не мога да кажа, защото нямам ни най-малка представа. Никъде не може да се намери Lebensplaner.