по-неделник

снимка от

Ще ти кажеш, тая пък само книги чете и филми гледа. Да, ама не -- всъщност върша велики тайни дела, с които да спася света. Докато правя това, ми остана време и за 18% сиво, за който Дими вече нанаде вик.

Но да си кажа и аз. В процеса на четене на десетки книги придобих (притеснителния?) навик да сгъвам ъгъла на всяка страница, където нещо ме впечатли. Намирам го за по-удобно пред алтернативата да го подчертая, най-малкото защото после по-лесно се намира. Има книги, които съм нагънала на едно-две места, а други на повечко. Един ден като стана бабичка ще ги отварям и зачитам, опитвайки се да си спомня какво толкова ме е развълнувало между редовете.

18% сиво е книга, която, ако можех, бих нагънала като ветрило от лист а4, каквито си правихме преди като малки.

Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

Миналата седмица ме напусна само физическата й проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.

-...знаеш ли...ако един ден спреш да ме разсмиваш, ще те напусна
-и ще си потърсиш някой друг смешник?
-не. просто ще те напусна

27*

От последната Amica не мога да забравя, че човек трябва да се опита да задържи максимално нещата, които никога няма да си върне -- детството, естествения цвят на косата, негримирането.

*бе моят слънчев ден от Март

Клипченценце

Die Welle

Немски е. Не мисля да обяснявам повече. :)

trailer, imdb, Die perfekte Welle

a wild (sheep) chase

-Мога ли да кажа нещо?
-Естествено.
-Когато се запознавам с няколко, го оставям да говори десет минути. После го преценявам от гледна точка, точно противоположна на онова, което ми е казал. Как мислите, налудничаво ли е това?
-Не - поклатих аз глава, - подходът ви сигурно е доста успешен.

Второто крило навяваше тъга точно като магарето, което, сложено между две еднакви кофи с храна, умира от глад, докато се опита да реши от коя първо да хапне.

Времето наистина е едно дълго, непрекъснато парче плат, нали? Обикновено режем късчета време, които да ни подхождат, затова се заблуждаваме да мислим, че времето ни е по мярка, то обаче продължава да си тече и тече.

Знаеш как е между двама души. Понякога им се струва, че всичко е наред, друг път - че не е. Може би бракът се свежда точно до това.

-Съсредоточаваш се върху това да чакаш някого и след известно време вече няма значение какво се случва. Все едно ти е дали са минали пет, или десет години, или един месец.

-Едно е да говориш откровено, съвсем друго - да казваш истината. Спрямо истината откровеността е онова, което носът на кораба е спрямо кърмата. Откровеността се появава първа, истината - последна. Ако става въпрос за нещо голямо, истината идва след доста време.

Хората като цяло могат да бъдат разделени на две групи: посредствени реалисти и посредствени мечтатели. Вие очевидно спадате към вторите. Винаги сте имали и ще имате съдбата на мечтател.

-Всеки има по нещо, което не иска да губи...Хората волю-неволю имат средна точка между желанията и гордостта си. Точно както всички предмети задължително имат център на тежестта. Това е нещо, което можем да установим. Едва след като го изгубят, хората си дават сметка, че то изобщо е съществувало.

Сега, след като се бях махнал от работата, усетих как ме плисва облекчение. Бавно, но сигурно опростявах нещата. Бях загубил родния си град, бях загубил юношеството си, бях загубил жена си, след три месеца щях да прехвърля трийсетте и да загубя и младостта си. Не си представях какво ще остане от мен, когато навърша шейсет. Човек не бива да мисли за тези неща. Никой не знае какво ще се случи и след един месец.

- Клетките в тялото се обновяват всеки месец. Дори в този миг - обясни тя и сложи пред очите ми кокалеста длан. - Почти всичко, което смяташ, че знаеш за мен, не е нищо повече от спомени.

-Виенямадавидитеникогавечетазижена.
-Защото мисля само за себе си ли?
-Точнотака. Защотомислитесамозасебеси. Простоизбяга.

Харуки Мураками, "Преследване на дива овца", Colibri

Get your shoes on

and go dance!

Ciao! Tiga

(Fucked?) Факт.

Случва се да наранявам хората, които обичам, без да ми мигне окото. Това не ме оправдава, но все пак, съжалявам. След такива моменти съм пълен боклук.

А според yovko:

Стрелците са прями хора, те трудно крият емоциите, обикновено носят сърцето си на длан и веднага можеш да разбереш какво им е. Помагат на приятели и познати с удоволствие. При тях няма дълбоко скрити слоеве, заключен душевен свят, който да преоткриваш с години.

Някъде бях чел, че Стрелец приема живота като един шарен цирк, в който той е един клоун с огромна усмивка, смешна шапка и звънчета по крачолите на панаталона си на розово-сини точки. Май не може да има по-точно сравнение…

Стрелците са умни и симпатични хора, с лек характер (макар и понякога емоционално избухливи в сериозна степен), които гледат на живота от светлата му страна. Опитват се да се пързалят по повърхността на нещата и проблемите без да се заравят много в тях. Да, това понякога ги прави лековати и несериозни.

Момичето Стрелец е едно мило добродушно създание, което съвсем невинно ще ви отговори на вашето пламенно обяснение в любов нещо, в стил “Я, колко си рошав!” и докато вие се чудите това пък какво означава тя ще ви каже, че не обича контета и сте си съвсем лика-прилика.

Обичат независимостта си, случайните хрумвания, флирта, спонтанните идеи за екскурзии или пътувания. Не бива да ограничавате това момиче - делничното го убива. Стрелецът не може да е сив, още по-малко, когато е момиче.

И докато повечето ви приятелки ви успокояват, че сте апетитно закръглена, Стрелец ще ви заведе в магазин за дрехи за хора с наднормено тегло и радостно ще ви обясни, как там има страхотни неща за дебели.

Горките Стрелци не могат да не бъдат добронамерени и да се опитат да оправят кашата, но в същото време не могат и да не бъдат искрени и недипломатични…Всъщност хората ги харесват много именно защото са добронамерени.

Противно на всички очаквания се твърди, че момичето Стрелец се превръщало в чудесна съпруга, която продължавала да си е шантава и не съвсем винаги да готви вкусно, но пък за сметка на това децата и ще имат още една дружка за луди игри, включително за начинания като “да оцветим с боички бялата пижама на тате” или да рисуваме по стените в хола… Какво пък… Животът е шарен… Жената Стрелец си остава момиче до доста напреднала възраст. И е красива до дълбоки старини… Замислете се…

Разказвам ти всичко това, защото ми се иска отново да е лято.

Наши приятели имат хотел на брега на морето -- пльокнат буквално на пясъка. Малък е, по-скоро бих го определила като вила. До него не може да се стигне с кола, слизаш по стръмни каменни стълби, заобиколени от овощни и цветни градини на съседите, за около 5 минутки, гледайки си внимателно в краката, за да не се потрошиш. Основите му са градени ръчно от гигантски морски камъни, всичко останало е било пренесено по стъпалата надолу. Мисля, че доста време им е отнело, докато го завършат.

Когато си там, те обзема неземно спокойствие. Пясъчната ивица мени дължината си всяко лято, все краде от морето или то от нея. От двете страни е предпазена със скалисти хълмове, или поне беше до скоро. Навремето наблизо е имало нудистки плаж. Когато си там, можеш да се потопиш в забрава.

Винаги има риба, собственоръчно уловена от собственика, който е професионален водолаз. Вече е прехвърлил 40-те, а е свеж като момченце. (Тук е моментът да се зарадвам, че съм израстнала до морето.:)) Ловува под водата с часове, винаги излиза с впечатляващи количества морски твари под ръка, в другата победоносно носи харпун.

Една лятна вечер, слушайки шумът на вълните и писъците на малко русначе, почиващо в хотела, ми разказаха как жената на собственика му сигнализира да се прибира, докато той е под вода. Много просто -- запалва фенер. Щом той изплува за миг на повърхността и види светлината, знае, че тя има нужда от него. (Тук въздишам замислено, наистина красиво...) Понякога е заспивала, чакайки го, но той винаги идва.

Щрих-en

Едно хубаво филмче -- направо да се замислиш за живота, света и съдбата. А може и просто да си кажеш цир-цир. (в превод от (псевдо)гръцки: цър-цър)

Che: Part One. В него абсолютно нищо готино, освен:

(оха!)

Dances with love - моля те, ако си локализиран(а) във Варна да отидеш! (аз бих...) Четвъртък, Comics.

Козелът. Безумен, по-скоро в забавния смисъл.

Бонус: Някакъв нов, т.е. първият концептуален магазин в България.

Още бонус: Песен!

здравей, аз съм твоето зърно*

Ето малко текст сега!

На девети трети две хиляди и девета ще бъде затворен и заличен от територията на Република България любимият ни магазин за бельо. Днес по повода си спретнахме подобаващо (поредното) фиаско, което само затвърди мистификацията, че ние, жените, сме особено откачени. "You to see!" (англ. "Ти да видиш!")

Участничките бяха разнородни -- тълпа ученички с кофти гигантски обувки и провлачени чанти, отракани продавачки от региона, заблудени баби, арт-леля с косата на Джон Траволта от Брилянтин, бременни, майки с деца и татковците, 2 чистачки от ромски произход, изтормозени мъже с жални погледи...

Беше заключено и всички от горните елементи минаваха периодично, а после направо си кръжаха, сканирайки хищно през витрината и набелязвайки плячка. Някой бяха толкова нетърпеливи, че перманентно виснаха на входа в очакване, раздразнителни. В уречения час тълпата започна да нараства светкавично, нашият смях -- също. Продавачките вътре вече си плюеха в пазвите видимо притеснени, наблюдавайки тълпата от озверели жени, която очакаше да щурмува по сигнал.

Отвориха вратите и потокът се вля. След секунди всяка първа ръка държеше по безчет закачалки с нещо, а всяка втора размахваше гащи. С по-опитните очи веднага грабнаха онова, което си струваше да се граби, други пък се самозаблуждаваха по метода "дайте ми всичко от размер L" (аматьорки). Изгониха момченцата със сладоледи, които по-късно надничаха палаво зад завесите в пробната и се кикотеха с дебилен пубертетски смях.

Продавачките едва овладяваха положението, опашката се изви и нарастваше като змията от някоя nokia на последно ниво. Чакащите се надцакваха с реда, коментираха голямата далавера, пазеха си ред една на друга, докато съответната една или друга решаваше, че трябва все пак да погледне за последен път (този път, естествено, не беше изобщо последен, а е само условно понятие в женския речник) за нещо и се връщаше доволна, влачейки още 5 чифта гащички, бомбастичен сутиен или по-еротично бельо, отколкото изобщо някога ще положи връз тялото си.

*Все пак видях всичко почти два пъти. А това е името (според мен) на един модел сутиен. Имаше и аналогични бикини, които няма да бъдат назовани поименно тук.

снимки от и от

(малките) неща