Friday, June 13
Seven Day Fool
не ми излиза от главата напоследък, дори я пея на Moby, който ме гледа и слуша с разбиране.
С него почти постигнахме хармония - изненадващо, защото не се виждаме никак често.
Ежедневно (от 2 дена) се мотаем в близкия, хм, парк и се предполага, че той ме пази. Надявам се да се изяви като особено зъл и да ме защити ако изневиделица изскочи някой от храстите. Защото не е като да не се е случвало. Милиционери предупредили баба ми да не се разхожда сама тук - не било безопасно. Засега бродя почти смело и си правя букети от диви цветя, днес си набрах черници и си ги хапнах. (back to basics)
Не ми е лесно е да се концентрирам, особено когато през прозореца виждам морето. Предполагам, че и на теб ти е трудничко през лятото да си даваш много зор, нали. :)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 comments:
ааадски е трудно да работиш в морски град между май и септември. бъхтиш се в до болка омръзналия ти офис, а всяко излизане извън него те подлага на гледката на тълпи хора по бански и хавлии, ходещи по същата улица, по която и ти, и дишащи същия въздух, който и ти, с разликата че в този момент животът е по-благосклонен към Тях, отколкото към теб... :) ... та да си говорим за концентрация :)
Мда, много точно си описал ситуацията. :)
Макар че мен винаги са ме дразнели ходещите с хавлия, метната през рамо, към плажа, които минават през центъра на града - не е никак естетично издържано. :D
Освен ако офисът ти не е на плажа - тогава няма как. ;)
Една естетично издържана back to black ПЕСНА! Много надъхва тази женица... харесвам :)
А какво да кажа аз, който работя цяло лято на летището в Бургас и всеки ден гледам тълпи от чужденци със сакове пълни с хавлии...
Ама добре де... когато ми остане време и аз отивам до плажа. Според мен ние не трябва да се оплакваме... какво да кажат столичани :)
Ехехехе, "песна" е много добро, бях го забравила. :D
Иначе си прав, че не трябва да мрънкаме, но просто не се сдържах. :)
Post a Comment