на място, различно от у дома, винаги ми е била некомфортна. Не само такава, до която се е стигнало спонтанно, но и oт другия тип: "Айде ела да спиш у нас тази вечер, (след...)" - предварително уговорената.
По принцип не ми е гадно да спя на чуждо легло, дори и с чужда пижама, не живея и с грижите на някой хора, които се привързват до болка към възглавницата и матрака, с които са свикнали.
Но дори и да съм си донесла предварително всичко, нужно ми да се приготвя, заспя и събудя по моя си начин, не ми е добре. Ситуация: ставам сутрин на чуждо място - трябва да се прибера - възможно най-бързо. Неудобно ми е да стоя дълго след ставането и нямам търпение да заключа вратата у нас - от вътре. (saved!)
Ще си кажеш - никой не те кара да стоиш на сила. Да, затова обикновено се мъча да извъртя нещата към спане у нас, но не винаги се получава. Тогава съм победена, но си ме спечелил. Не знам дали съм прекалено свързана с дома си, или просто - къщовник, прояви разбиране.
1 comment:
Hola DESi,
I was just looking for blogs in Bulgaria, when I found by chance yours. it is a quite interesting one and very beautiful.
Best wishes from Brazil:
Geraldo
Post a Comment