Sunday, May 4

Дрешник

Дрехите са ми мания, както и твоя, предполагам. Имам ужасно много, постоянно си купувам и никога не ми стигат. Складирам ги в няколко гардероба, локализирани в два града, и въпреки това не се стърпявам и си взимам още и още.

За това обвинявам всички списания, филми, витрини, т.е. рекламата и влиянието й върху мен. Като бях дете имах едно яке за съответния сезон; ново получавах, когато старото се скъса. Сега имам сигурно 15 - стоят си на закачалките и чакат да ги огрее.

Не мога да си обясня тази нужда, изпадам в лек транс при вида на новата колекция. Не стига, че съм ужасен консуматор, ами трябва да задоволявам тази си нужда постоянно. Определено харча по-малко за храна и ще продължавам да не разбирам хората, чиито доходи отиват основно за това. (Тук не включвам онези, които просто нямат друг избор.) z.B. - у дома храната е издигната в култ; аз ям, колкото да мога да щъкам.

Обратно към дрехите - освен, че са всеобща страст на жените, успяват да променят хората към по-добре изглеждащи такива, стига да умеят да си служат с тях. Не помня дали съм писала по-рано за това, но с риск да се повторя - облеклото е едно от първите неща, които забелязвам у някого. Не ме интересува дали човекът е красив или грозен, ако е облечен по начин, който харесам, веднага ме спечелва. (Това не е правилно, знам.) Естествено става дума само за първи впечатления.

И тук винаги си задавам въпроса - какво забелязват хората първо в теб - очи, лице, телосложение, коса... Ако всичко това е перфектно, но облеклото е, хм, пошло, става адски неприятно. Може би затова с една от най-добрите ми приятелки имаме почти еднакви дрехи, само различни размери. :)

Друго, от което трябва да се възмутя, понеже е крайно време, са цените. Ето: Тез' луди ли са?! Така. И да не се оправдават с EU, там е доста по-тънко.

Накрая искам да кажа, че не съм някоя кокона, която няма да си говори с теб, ако си с бели чорапи и сандали, тип германец-на-море (дори напоследък видях снимки на доста сполучливи такива комбинации), а по-скоро да обръщаш внимание на себе си. Защото е хубаво не да си модерен, а да имаш свой стил.

8 comments:

Katz said...

Съществува един т.нар. закон на Енгел, според който процентният дял от дохода на едно домакинство, даван за храна, се понижава с повишаване на дохода. Т.е. колкото по-богат си, толкова по-малко (относително) харчиш за манджа.

Лично гледам на дрехите като нещо сравнително трайно и също ги предпочитам пред по-преходните удоволствия.

Не бих казал, че са първият ми критерий при среща с непознат, но определно влизат в крайната оценка.

Относно цените ми се струва, че поне малко по-често взеха да се появяват намаления или спорадични отстъпки в българските магазини.

DESi said...

Oтново пращиш от знания. :P

Иначе законът на Енгел ми допада, но не вАжи особено в България по мои наблюдения.

А за намаленията - абсурд, изобщо не са реални тук. Броят се на пръсти местата,където ги провеждат по правилата. Така че от тази гледна точка - наслаждавай се там, купувай си, че ако се върнеш тук - няма да има.

Anonymous said...

Нормално е *подчертавам следващата дума* първото мнение за някого да се гради върху дрехите, защото стилът на един човек може много да говори за самия него. Уловката е, че не винаги това е в действие. Винаги правя заключения по външния вид, но смятам, че те са единствено първоначални. За съжаление има хора, за които са окончателни :/

DESi said...

Oтне ми малко време да разбера момент а с уловката (защото ми се спи:)) - но, уви, да - понякога наистина е така.

А за тези с окончателните решения нямам какво да добавя, освен, че са много! :(

Anonymous said...

казваш, че човек трябва да има собствен стил, а преди това казваш, че избираш дрехите си основно според реклами/списания/моди ect. , какъв е твоят стил тогава? Не мисля, че начин на обличане взет наготово от някъде, пък бил той и добър, е повод за кой знае каква гордост. И най-големият простак с повече пари може да отвори списание, да си хареса някой готов комплек, купува и айде.. Правилно си казала, че си консуматор, трудното е да си нещо повече.

DESi said...

ОСНОВНО не си ги избирам така, както ти твърдиш - по "МОДИ". Нито нося списанието в магазина, за да си купя готовото от снимката ансамбълче. Използвам информацията за нови тенденции, за да си спестя излишно обикаляне, а и защото ми е супер кеф да го правя. :)

Мисля до тук да спра с обясненията, защото е очевидно, че не ме познаваш и си тълкуваш думите ми някак заядливо. Или бъркам?

Anonymous said...

не отговори на въпроса ми какъв е твоят стил все пак?
иначе не се заяждам, просто сама си противоречиш и исках да си изясня. В по-ранно ентри беше писала, че гледаш списанията и си набелязваш неща за купуване, да го носиш в магазина си е излишно. А под "МОДИ" имах точно предвид тенденциите в модата, които следиш. По-горе забравих да питам също, какво разбираш под "пошло" обличане?

DESi said...

Стилът ми го познават най-близките хора, не следвам нищо определено, за мога да опиша с една дума.
Но, когато някой каже - ето, това е точно като за теб, знам, че се усещаме един друг. :)
Как искаш да ти обясня, без да излизаме заедно и да имаш наблюдение, не знам.

За пошлото обличане, според мен - примери много - дрехи с големи logos на дадена марка - "имам много кинти", поп-фолк-стил, или да се носи само и единствено това, което се знае, че ще е "модерно" за сезона.

 
Creative Commons License