Здрасти,
дописа ми се в блога, затова си изливам по-долу актуалните мисли.
Всички, които завършиха и си намериха веднага работа, при това им харесва и могат да се издържат сами от нея, нека да вдигнат ръка. Изборът на специалност в университета, когато си на 18, естествено е свързана с това, което те интересува и ти харесва тогава. Учиш, относително необезпокояван, паралелно дори си изкарваш пари на някоя студентска работа. Живееш в света на студента, чиято цел е да завърши образованието си. Имаш лятна ваканция, както и зимна.
И ето, че най-накрая си завършил. Всички работодатели търсят хора със стаж или опит в съответния бранш, трябва и езици да знаеш. Ходиш на стажове, на курс по английски, усъвършенстваш се. Събираш смелост и кандидатстваш за работа. Пускаш си автобиографията, следиш редовно обявите - кандидастваш на поне три места, може и на 300, ако си следвал някаква икономика. Отговарят ти от едно. Отиваш на интервю, минава добре по твоите неопитни критерии. Прибираш се и чакаш - да ти се обадят разбира се. Никой не ти се обажда, дори не ти пишат мейл с отказ.
В реалността е трудно. Понеделик-петък си зает (при добро стечение на обстоятелствата) по поне 8 часа. Вечер си скапан, а приятелите ти са в същото положение и започваш да ги виждаш по-рядко, после само ги чуваш.
А някога имаше мечта да си велик...нещо си? Творческите натури започват да стават по-практични, емигрират или работят за без пари, за каузата.
Подреждат ли ти се плановете от преди 5 години? Или планът беше съставен само до края на 2010 г.?
