В отговор на запитване

Ето, пак пиша в блога. Добре, че Митко ми даде отправна точка, защото в противен случай не знам кога щях да имам идея за нещо ново тук. Тъй и тъй,

I ♥:

Рижави коси и лунички.
Може и поотделно. Сигурно защото рижавите хора не били съвсем наред? Или защото ми се иска да имам поне едно от двете, но уви, забъркана съм от друга боя.

Необичайни комбинации.
Без значение дали става дума за дизайн, облекло или пък храна, невъзможните ансамбли винаги са ме провокирали. Когато намеря ново и нетипично приложение на дадена вещ, направо умирам от кеф, че съм се сетила. Интересно е, че с колкото по-малко неща разполагам под ръка, толкова по-изобретателна съм и по-готино ми се получава. Един вид less is more.

Семплост.
Струва ми се, че силата на цветовете е достатъчна, за да се подчертае всяка индивидуалност, стига човек да знае как да си служи с нея. Омръзнаха ми картинки, щампи, многото аксесоари и ненужни боклучки. (за тази последната дума не съм убедена, че съществува) Колкото по-небрежно и неподправено красиво изглежда нещо, толкова повече ме привлича.

Да се разбирам с някого без думи.
Безценно. Толкова е рядко, че всеки път е събитие.

Усмивки.
Обичам да се усмихвам на хората и да получавам същото в замяна. Обичам да мога да зарадвам някого и да прочета това в очите му. Някъде бях чела, че е естествен рефлекс да отговориш на усмивката с усмивка. Там пишеше също как да разберем дали е искрена.

Остаряване.
Хубаво е, когато нещо красиво се променя с годините. Обичам да наблюдавам процеса. Времето, отпечатало се върху лицата на хората, малките им бръчици и бели косъмчета, избелялата табла на спалнята ти, белезите по колената, дупката на любима тениска, изтъркалите се от носене гуменки и така до безкрай. В тази връзка отбелязвам, че не ме е страх да остарея. Оле!

Сещам се за още милион неща, затова просто ще спра тук. Знам, че и ти обичаш поне част от тях, затова и наминаваш тук.

Без драми, да се готвят Даниел,Радо,Антония,Мила,Иво.