Когато излизаш, парфюмът е последната щриха към образа ти в огледалото. Чудесно е, когато той е в синхрон с личността ти или моментното й настроение, затова е и от висшите форми пилотаж при подаръците. (Може би някъде има и сайт, който подобно на last.fm, ти подсказва кой нов парфюм би ти допаднал?)
Винаги съм се впечатлявала, как аромат, който си свързвал дълго време с някой, може да влияе. (Дори и той винаги да е миришел на мекици, примерно.) В такива моменти главата ти отеснява, препълвайки се със спомени. Хем си продължил напред, а пък с единия крак неохотно се заклещваш в миналото. В такива моменти би било добре да имаш зърна кафе под носа, за да се отскубнеш.
За всеки от нас има един парфюм - нашият. Всички сме сменяли безброй в търсене на разнообразие, докато не намерим този, който ни допълва най-добре. А ако си намерил чудесен парфюм и той почти свършва, ще си купиш ли пак от него или ще предпочетеш все пак нещо ново?
Защото хората са разлчини: тихи луди, съчетаващи течности от няколко флакона наведнъж, без да знаят какво искат да се получи; умерени с дневен и отделно вечерен; the others - "парфюмът е моят миризлив щит, който ме прави желан"; слабохарактерни - малко е гаден, но ми го подариха; и така мога да давам примери до безкрай.
Цялата прелюдия беше, за да ти покажа
адската машина на белгиеца
Wim Delvoye. :)
