Напоследък

- все нещо чакам, или пък то - мен, знам ли. За част от нещата, за които нямам нищо против да знаеш, ще ти разкажа ей сега.

Случайно разбрах наскоро, че DSQUARED2, след много хубавият им He Wood, ще зарадват човечеството, в това число и мен, с She Wood. Флаконът изглежда особено приятен, надявам се и ароматът да е поне на нивото на мъжкия вариант.

Не толкова случайно, почти от месец, очаквам и новите творби в Desktopography, от които все още няма и следа.

Вълнува ме и този червен симпатяга. Обмислям дали бихме си допаднали с него...

Отделно от горните велики новини: с Кали трябва да си намерим нашата почивка, а и да вземем да отидем на нея в началото на юли. Там - да почернеем и да се разложим от мързел. През останалата част от лятото ще карам с мръсна газ син Yaris, с табелка на покрива "У"! Може пък след време, да ми я сменят на "Ооо!". (хихи)

Внимавай!

Във Варна върлувал опасен грип. При съмнения, че си болен, вземи под внимание симптом номер едно - наакване на място. :D

Сесията

наскоро започна, а с нея и обичайните отклонения от нормалното поведение.

Изпаднал си във времево-пространствена дупка, седмицата ти се слива в един безкраен ден,
струва ти се, че можеш да спираш времето като в Cashback.

Чуеш ли абревиатура, веднага се замисляш от къде идва. Например CD.

Събуждаш се с план за деня в главата, но от тази мисъл само ти се доспива пак - даваш си само още 10 минутки сън, поне 6 пъти.

Пускаш си Justice, сещайки се за DVLO теорията. Ако не се сещаш пък, се псуваш на ум, в стил: "то тъпо, та тъпо".

Топлиш си супа и наблюдаваш с интерес как съставките й седиментират след разбъркване.
Чудиш се дали лукът и морковите ще взаимодействат, ако си я затоплил прекалено.

Всяко излизане ти се струва вълнуващо, било то и до магазина. Дори полагаш усилие да изглеждаш спретнат, купувайки си кьополу.
Излизайки, пак забравяш да изхвърлиш боклука, който скоро ще те погълне като бисквитеното чудовище...бисквитка.

Миеш си зъбите и установяваш, че пастата ти е с дилатантно течене. Чудиш се какви са другите типове, но не се сещаш, ядосваш се - реологията никога не ти е била от силните дисциплини.

Параноично четеш съставките на козметиката, която използваш, мъчейки се да си обясниш за какво служи всяка от тях. Евентуално си шокиран, разбирайки с какво си се намазал току-що.

Чистенето се превръща в начин да се отлепиш от дивана, с който си срастнал, а готвенето - в ритуал. И в двете проявяваш необичайно творчество. Ако си по-активен чистиш фурната с хипер токсичния препарат за тази цел или размразяваш хладилника.

Цял ден ядеш, колкото да не се самохраносмелиш, а вечер си похапваш юнашки. После си доволен, грухтиш.

В малкото разговори, които водиш, освен тези със своето mini-me, повтаряш: конспект, тема, лекция - фанатично. Може и да се поклащаш напред-назад, докато го правиш.

Дебилно се хилиш на всякакви простотии, показваш ги на приятелите ти, а те се усмихват - от съжаление.

Доскучае ли ти - набелязваш си жертва, звъниш й и оплакваш тежкия си живот, мрънкайки докато те изтърпи или не ти олекне. Насъбралата се мъка удавяш в сладолед.

Гледаш злобно всички, чиято сесия е приключила. За твоята се готвиш от лекции в .ppt формат, някои от които преписани от учебник набор '88 на модерен носител, т.е. "актуализирани".

Накрая - теглиш късата клечка на изпита и правиш всичко това отново, само че наесен.

Ще се разплача

Какво се е случило с България?! А що за хора са (станали) българите...

Вече не искам да знам.

High-Waist-Mania











От последната фешън лейди (тайландски Web дизайнер и илюстратор) - планина от свежи снимки, научих и какво е LOMO.

Водолеи,

от всички страни - обединявайте се!

Защото ни е писано да бъдем приятели - ако някога се срещнем. Научи доказателства нямам, но все така се случва, trust me. Аз - съм стрелец. :)



Нека представители на другите породи да не ми се обиждат, особено козирози, лъвове, скорпиони, телци и мои себеподобни. Другите - по-може. :P

Двойки,

а не четворки за 24 май - част от намерилите се сродни души, които, макар и непознати, ме карат винаги да се усмихна.

Началото поставиха Георги Лозанов и Галя Георгиева, замислих се колко са ми симпатични, а после се сетих и за други, постигнали трудната хармония наречена съвместното съжителство. При това - съчетана с труд и творчество.

Създателите на театър Кредо, който няма собствена сцена, но това го прави само по-привлекателен, Васил Василев-Зуека и Нина Димитрова.



За Христо Гърбов каквото и да кажа - малко ще е. Половинката му Иглика Трифонова е жената, която успява да го режисира в живота.



Александър Морфов и Рени Врангова. Нея помня първо от тук, но и на сцената стои смущаващо добре, подобно на Александра Василева.

Накрая се сетих за Мая Новоселска - за къде без нея в заформилата се компания, и Теди Москов.

По случай деня на българската просвета и култура и на славянската писменост те поздравявам с романтична история.

Нощувка

на място, различно от у дома, винаги ми е била некомфортна. Не само такава, до която се е стигнало спонтанно, но и oт другия тип: "Айде ела да спиш у нас тази вечер, (след...)" - предварително уговорената.

По принцип не ми е гадно да спя на чуждо легло, дори и с чужда пижама, не живея и с грижите на някой хора, които се привързват до болка към възглавницата и матрака, с които са свикнали.
Но дори и да съм си донесла предварително всичко, нужно ми да се приготвя, заспя и събудя по моя си начин, не ми е добре. Ситуация: ставам сутрин на чуждо място - трябва да се прибера - възможно най-бързо. Неудобно ми е да стоя дълго след ставането и нямам търпение да заключа вратата у нас - от вътре. (saved!)

Ще си кажеш - никой не те кара да стоиш на сила. Да, затова обикновено се мъча да извъртя нещата към спане у нас, но не винаги се получава. Тогава съм победена, но си ме спечелил. Не знам дали съм прекалено свързана с дома си, или просто - къщовник, прояви разбиране.

Носове

Не тях гледахме вчера, а мъжете от Street Kings - по-добре си го пусни у вас.

Естествено, че ще бях с големи очаквания, щом там са Keanu Reeves, Hugh Laurie и, до сега неразочаровалия ме в нито един филм, - Forest Whitaker с неговия безумен поглед.

През цялото време обаче имаше един актьор, който адски ме дразнеше. Разбрах после, че участвал в Prison Break, а на мен неприятно ми напомняше за наш, ъъъ - "футболист".
Не успях да открия медицински термин, назоваващ този тип разположение на нос спрямо чело, но ако знаеш или ти попадне информация по темата, моля - сподели. :)

Легло за трима

Извинявай за ужасната снимка, но бях в движение, слънцето грееше към мен и разполагам само с 2 мегапиксела. Ето резултата:



Не знам доколко успяваш да видиш уникалното легло за тримца, но аз не се сещам за логично обяснение относно предназначението му, освен разни глупости. (хихи)

Най-културното ми предположение е - за да спят мама, татко и малкото им бебе заедно, но е някак тъпо...

Глупости

Изненадавам се, че някой хора, имащи профил във facebook, стават фенове на, неподозирани дори и за самите тях, неща. В тази връзка ето една лека закачка:

Desislava Marinova became a fan of Leshta.



Завъртях картинката наобратно, за да стане като роботче, не знам дали ти прилича.

А иначе ми се ядеше отдавна леща, та реших да си забъркам една и се вживях в ролята на Панорамикс. :D

Назаем

"Винаги съм твърдял - носталгията не е пространствено, а времево усещане. Заради копнежа към миналото обикваш местата, където се е случвало то."

от тук

On a night like this

- I wanna stay forever.

Kylie - беше невероятна (поклон), (поклон) и пак - (поклон).



Накратко:

Развеселиха ни за начало с Sam Sparro - Black & Gold (merci!), Justice - DVNO и май Dance, а и други, които не си струва да споменавам. Факт е, че нямаше подгряваща група. А и не се сещам кого можеха да поканят.

Хубаво впечатление ми направи публиката от културни млади хора, но сякаш не беше запълнен капацитетът на стадиона.

Балетът на Kylie често изглеждаше, че и се държеше садо-мазо. Бяха страхотни.

Самата тя е толкова секси на живо, че всеки, който я изпусна по собствено желание - се прецака!

Съжалявам само, че нямам снимки, но половината от некултурните зрители бяха отишли явно да заснемат този велик момент от живота си с мобилните си телефони, а не да се насладят на концерта. Така че - скоро ще видиш все някъде.

Аз отивам да си пея и танцувам под душа. До скоро. :)

Маroon 5 & Rihanna - If I Never See Your Face Again

За разсънване

направих добро дело. И тъй като не правя такива неща всеки ден, - се почувствах супер. Случи се така, че вместо ранно ставане в 8 и залягне над учебниците, си станах в 9 най-спокойно и отидох да си мия зъбите. Но, както често се случва в страхотно-построения-ни-блок, токът пак спря - за секунди, но достатъчно кратко за кофти случка.

Мисля, че тук са 12 етажа, но може и да са малко повече. Обслужва ги един от най-калпавите асансьори на света - честно, по-скапан в нов блок не съм виждала. Сглобяван е явно от самоуки знахари в Китай или просто на някой са му дали купчина ненужни ламарини и са му казали - "Я да видим какво можеш да направиш от тях!". Освен това стои от 2,5 години опакован в найлони - "за да не се цапа", а всъщност - защото чистачката я мързи да го поддържа всеки ден в добро състояние, след като е превозил поредната глутница майстори-палачори.

Както и да е - чуха се писъци и блъскане в асансьора някъде над мен. Някаква жена беше заседнала и сигурно щеше да си загине там ако трябваше да разчита на т.нар. портиер долу, който е пълен глухар. Освен това ми държи сметка кой идва у нас, но за това друг път.

Слизам аз бързо долу по пижама, а той си пафка пред входа невъзмутимо. Докато му обясня какво става и той да реагира мина притеснително много време, затово взех нещата в свои ръце. (хохо!) Обадих се по телефона за спешни случаи, лепнат на вратата на асансьора, забележи - отвън! Има и вътре - но там няма обхват. Много хитро, а?

Екипът е вече тук и оправя бъркотията, така че мога да си отдъхна и аз. :)

Благодарност

на Ани, която отново помогна, и не ми се разсърди, че знам - нищо. Ани, исках да ти намеря подходящата картичка от тук, но както сама виждаш - повечето не са много удачни за нашата ситуация. :D

Избрах ти все пак няколко:







Това на последната картинка си ти! :)

Zeiss

Откакто ми се налага да нося очила, а това не е от скоро - 7-8 години (остарявам), започнах да обръщам повече внимание на зрението си, или поне се опитвам. Ако и ти си цайсат знаеш, че пекне ли слънце - трябва да се мисли за други варианти. Сещам се за следните възможности: очила и шапка с козирка, слънчеви очила с диоптър, лещи и слънчеви очила.

Аз лично практикувам последния вариант, но често казано не е много удобно, защото лещите не са за всеки. Търсейки спасение за уморените ми от тях, а и от стоенето пред компютъра, очи, днес се запътих към аптеката да си купя капки. Както и очаквах, ми дадоха Visine.

И тук идва моментът да си блъскам главата от яд, че не съм прочела предварително кратката характеристика на продукта у дома. Защото, въпреки, че специално поисках капки, които могат да се използват и по време на носенето на контактни лещи, в точка 6.2 Несъвместимости пише:

Трябва да се избягва директен контакт с контактни лещи.
Помощното вещество benzalkonium chloride може да обезцвети контактните лещи. Затова контактните лещи трябва да се махнат преди употребата на капките за очи.

Еми много хубаво, но не беше това начинът да ми ги пробутате, по-възрастна колежке! Грр.

"Get the waterbed, Wilson. Live the dream!"

Сигурна съм, че и ти се питаш понякога - ако не бях направил така преди, какво ли щеше да стане сега?

Днес, гледайки поредният епизод на House M.D., си помислих - искам ли водно легло?

Накратко:

Д-р Уилсън, който се е женил няколко пъти, цял живот угажда на съпругите си, защото "ги обича". Но не е бил истински щастлив, защото не е бил докрай себе си. Водното легло е нещо, за което винаги е мечтал, но му се е налагало да спи на други матраци, купени по желание на жените, с които е бил.
В последствие се оказа, че водното легло е неудобно, но той осъществи мечтата си да го има, пък дори и за кратко, и явно намери хармония.

Да, и аз искам. :)

Daddy



is so cute! :)

Agyness Deyn - Who

Първото видео на новата fashion-икона Agy, която... пропя. :)

Доза wallpapers

(Заглавието трябваше да напомня доза проза, но, уви, не е толкова благозвучно.)

Зяпам си аз в Pixelgirl и си харесах:



Много ми се понрави, че има сбутани думички. Затова се разрових в галерията на създателя и открих:

За меланхолика в теб:



Tова горе е авторът. Подозирам, че на по-долният - също.







И в случай, че си оптимистично настроен за светлото бъдеще:

Дрешник

Дрехите са ми мания, както и твоя, предполагам. Имам ужасно много, постоянно си купувам и никога не ми стигат. Складирам ги в няколко гардероба, локализирани в два града, и въпреки това не се стърпявам и си взимам още и още.

За това обвинявам всички списания, филми, витрини, т.е. рекламата и влиянието й върху мен. Като бях дете имах едно яке за съответния сезон; ново получавах, когато старото се скъса. Сега имам сигурно 15 - стоят си на закачалките и чакат да ги огрее.

Не мога да си обясня тази нужда, изпадам в лек транс при вида на новата колекция. Не стига, че съм ужасен консуматор, ами трябва да задоволявам тази си нужда постоянно. Определено харча по-малко за храна и ще продължавам да не разбирам хората, чиито доходи отиват основно за това. (Тук не включвам онези, които просто нямат друг избор.) z.B. - у дома храната е издигната в култ; аз ям, колкото да мога да щъкам.

Обратно към дрехите - освен, че са всеобща страст на жените, успяват да променят хората към по-добре изглеждащи такива, стига да умеят да си служат с тях. Не помня дали съм писала по-рано за това, но с риск да се повторя - облеклото е едно от първите неща, които забелязвам у някого. Не ме интересува дали човекът е красив или грозен, ако е облечен по начин, който харесам, веднага ме спечелва. (Това не е правилно, знам.) Естествено става дума само за първи впечатления.

И тук винаги си задавам въпроса - какво забелязват хората първо в теб - очи, лице, телосложение, коса... Ако всичко това е перфектно, но облеклото е, хм, пошло, става адски неприятно. Може би затова с една от най-добрите ми приятелки имаме почти еднакви дрехи, само различни размери. :)

Друго, от което трябва да се възмутя, понеже е крайно време, са цените. Ето: Тез' луди ли са?! Така. И да не се оправдават с EU, там е доста по-тънко.

Накрая искам да кажа, че не съм някоя кокона, която няма да си говори с теб, ако си с бели чорапи и сандали, тип германец-на-море (дори напоследък видях снимки на доста сполучливи такива комбинации), а по-скоро да обръщаш внимание на себе си. Защото е хубаво не да си модерен, а да имаш свой стил.

Внимание - румънци

Превзеха ни - това е.

Днес разхождам Moby около паметника и изскача една групичка с ранички (и банички) и ме питат къде е пантеонът. Как бяха стигнали до моя квартал - не знам, той е доста зачукан.

Преди няколко дни бяха щурмували kfc - не стига, че е мизерно тясно, ами те бяха - както каза Илиян - накацали по десетима на 2 крилца. Направи ми впечатление, че повечето братя румънци не знаят английски. Дори бих казала - знаят си само техния език.

Иначе е хубаво, че идват. Хотелите - пълни, местата за паркиране - също. И двете не ме бъркат по принцип. Но от друга страна си харчат тук парите, пазаруват като невидяли всякакви боклуци, създават атмосфера и не е толкова пуст градът. А и не изглеждат изпаднали като, станалите вече почти местни, германци и англичани.

Още две-три седмици и сезонът ще е официално открит - очаквам повишена концентрация на хубавите жени и алкохолния градус. (sun)

Justice - Stress



Знаеш, че не обичам песни без вокали. Или пък току-що научи. ;)

Благодарение на Perez обаче съм в час с новите клипове, отново. Затова някак и песента не ми се стори толкова лоша - иначе ако беше на iPod-а, и без да съм гледала видеото, да е забравена и поругана отдавна. :)

А момченцата от клипа са доста зли, успяха да ме сплашат. (stress)

Chromeo - Fancy Footwork




Третото видео от едноименният им Албум. Тук са другите. Имат си и подобаващи за клипа крачета.