Все пак довечера ще летим за Будапеща. Кученцето поверяваме на бабини грижи, а баба си го обича като внуче. Багажът е почти готов, килограмажът му обаче ми е съвсем неизвестен.
Прекаленото обикаляне това лято започна да ми омързва и еуфорията от иначе доста интересните места, които ще видя за пръв път, не е толкова голяма. Номадът в мен се поизмори, иска му се да намери постоянно убежище и да се установи, поне до зимата. А тя все още е далече, преди това предстоят приятни срещи и некултурни мероприятия, запланувани отдавна.
Теоретично самотното лято се оказа повече от оживено, а предстоящите неизвестни величини винаги вълнуват. Защото най-важно е да има тръпка, нали. В този ред на хаотични мисли те оставям на спокойствие, но само след като видиш плюшеното alter ego на чичо Карл.
2 comments:
priqtno izkarvane :)
Благодаря, ще се отплатя, надявам се, с хубави снимки.
Ако не - само със снимки. :)))
Post a Comment