Хаотичните размисли на една пътуваща дама

Обичаш ли да пишеш картички? Как изразяваш чувствата си към любимите хора? С думи ли? Или с действия? А трудно ли ти е? Случвало ли ти се е да искаш да направиш нещо, но да нямаш смелост? Изобщо, защо си мислиш, че има по-подходящ момент от веднага, щом ти хрумне нещо?

Мисля си, че е хубаво да поощряваме малките си странности и скритите копнежи да спрем да ги крием, защото иначе няма да сме щастливи. Притесняваш ли се, че те мислят за странник или дори луд? Без да си егоист, трябва да отделяш време на нещо, което те кара да се чувстваш пълноценно, защото в противен случай си просто поредният заменим и безличен човек.

Което не значи, че си лош или няма да те обичат. Просто няма да те запомнят за дълго. А споделената лудост е още по-голяма лудост! (оле!)

Lebensplaner

Наскоро разбрах, че теоретично има три момента в живота, когато можем да потънем в дълбока депресия. Сигурно някой от тях вече хлопа на вратата, но ако още нищо не си го чул (браво на теб!) - ще помогна.

Може да ти се случи една голяма депресия след като завършиш, щом като се ожениш (ако си жена, естествено искаш всичко, още - и след раждане), последно когато почине половинката ти.

Относително наскоро ми предстои една от тия хитови крачки в живота, затова се замислих за вариантите.
Завършвам, нямам работа, взимам, че се женя за мъж-идиот, раждам му близнаци, той умира в катастрофа: план максимум.
Завършвам, намирам си веднага страшна работа, не се женя, няма кой да ми умре: план минимум.

Средните положения са много. Дали са по-реалистични, или пък задоволителни, не мога да кажа, защото нямам ни най-малка представа. Никъде не може да се намери Lebensplaner.

23+

Сестра, ножици!

Мисля си, че все се стига до момент, в който хората започват да правят дрехите, а не обратното. С мисълта Leute machen Kleider ме грабна и случайно попаднала ми картичка, посвещаваща в нова малка страст.

Списанието CUT, нещо като Burda за поколенията жени преди теб, е страхотно. Особено ако имаш време да си играйкаш и да си майсториш нещица от хитрите идеи там. На всичкото отгоре освен с "плетиво", разполага и с интересно четиво.

Режи смело.

Из "Хигиена на девойката"

Запазването на девствеността на девойката не е отживял предразсъдък, а една разумна традиция, запазена през вековете и достигнала до наши дни.

През време на менструацията и здравата девойка трябва да се пази от силни преживявания, да не чете вълнуващи книги, да не гледа силно драматични филми и пиеси.

Леко замаяна от спиртните напитки, девойката губи будното си внимание и естествената си стеснителност и не може да си дава ясна сметка какво върши.

Колко много истина има в съвременния наш израз "моята другарка"! Жената е и трябва да бъде истинска другарка в живота, във всички успехи и изпитания.

Трябва да се знае обаче, че самозадоволяването води до нервно дразнение и понижава не само физическата, но и умствената работоспособност.

Не случайно се казва, че бельото е паспорт на здравната култура.

Когато у един младеж и у една девойка е налице взаимно желание да флиртуват, явно е, че те спадат към ония повърхностни личности, които от безделие търсят краткотрайни развлечения.

новина

С неприкрита радост трябва да съобщя, че Зайо е възродил блога си.

Още повече се радвам, че успяхме да си попростеем с него лятото, макар и за малко.

Мисля, че би се гордял с мен:

есен

"Правейки секс с жените, ти взимаш реванш за предишните си поражения."

Elegy е красив романс, отблъскващ те от прояви на слабост и привличащ с огромната сила на Пенелопе.

В тази връзка, The other man е първият хубав филм с Антонио Бандерас, един ъгъл от любовен триъгълник.

Събота и неделя щяло да вали.

В отговор на запитване

Ето, пак пиша в блога. Добре, че Митко ми даде отправна точка, защото в противен случай не знам кога щях да имам идея за нещо ново тук. Тъй и тъй,

I ♥:

Рижави коси и лунички.
Може и поотделно. Сигурно защото рижавите хора не били съвсем наред? Или защото ми се иска да имам поне едно от двете, но уви, забъркана съм от друга боя.

Необичайни комбинации.
Без значение дали става дума за дизайн, облекло или пък храна, невъзможните ансамбли винаги са ме провокирали. Когато намеря ново и нетипично приложение на дадена вещ, направо умирам от кеф, че съм се сетила. Интересно е, че с колкото по-малко неща разполагам под ръка, толкова по-изобретателна съм и по-готино ми се получава. Един вид less is more.

Семплост.
Струва ми се, че силата на цветовете е достатъчна, за да се подчертае всяка индивидуалност, стига човек да знае как да си служи с нея. Омръзнаха ми картинки, щампи, многото аксесоари и ненужни боклучки. (за тази последната дума не съм убедена, че съществува) Колкото по-небрежно и неподправено красиво изглежда нещо, толкова повече ме привлича.

Да се разбирам с някого без думи.
Безценно. Толкова е рядко, че всеки път е събитие.

Усмивки.
Обичам да се усмихвам на хората и да получавам същото в замяна. Обичам да мога да зарадвам някого и да прочета това в очите му. Някъде бях чела, че е естествен рефлекс да отговориш на усмивката с усмивка. Там пишеше също как да разберем дали е искрена.

Остаряване.
Хубаво е, когато нещо красиво се променя с годините. Обичам да наблюдавам процеса. Времето, отпечатало се върху лицата на хората, малките им бръчици и бели косъмчета, избелялата табла на спалнята ти, белезите по колената, дупката на любима тениска, изтъркалите се от носене гуменки и така до безкрай. В тази връзка отбелязвам, че не ме е страх да остарея. Оле!

Сещам се за още милион неща, затова просто ще спра тук. Знам, че и ти обичаш поне част от тях, затова и наминаваш тук.

Без драми, да се готвят Даниел,Радо,Антония,Мила,Иво.

поумнях...

...а сега отивам да оглупея. :)

неписано

брой статии в блога = 1/време+щастие

the gossip

Ladies and gentlemen,

the morning glory is here. :D

just wanna have fun

photo by Sarah Yates

Diego y Gael

Не съм го гледала още, но затова пък слушах soundtrack-а. :)

NO TOBACCO day, 31 may 2009

С ден закъснение и доза съмнение, че вече си виждал тази картинка.

Което не й пречи да си е плашеща. (Защото не пуша?) Отдолу пише, ако не внимаваш, подчертавам: It's called suicide because it's your choice.

Тази година СЗО се опитва да ни убеди, че ужасяващите снимки върху цигарените кутии все пак оказват влияние. (ако много държиш да ги видиш -- моля, всички материали от кампанията -- тук)

• In Canada, 58% of smokers said the warnings made them think more about the health effects of smoking.

• In Brazil, 67% of smokers said the warnings made them want to quit, and 54% said they made them change their opinion about the health consequences of smoking.

• In Singapore, 28% of smokers said the warnings made them smoke fewer cigarettes, and one out of six said they avoided smoking in front of children as a result of the warnings.

• In Thailand, 44% of smokers said the warnings made them "a lot" more likely to quit over the next month, and 53% said they made them think "a lot" about the health risks.

След като прочетох това каузата ми се стори, съжалявам, че го казвам, но безсмислена, имайки предвид отговори като: "Да, ще се замисля и евентуално бих ги спрял/наистина ми се иска да ги спра/да, осъзнавам, че цигарите ми вредят..." и т.н. Да бе. Сигурно веднага отиват и си хвърлят с погнуса цигарките в кофата за боклук и започват да ядат само био череши.

Докато всеки не си наложи сам да спре, по принуда или по собствена воля (по-добрият вариант), не виждам какво може да се направи. И петорно да му увеличат цените, ти ще се откажеш ли от шоколада?

Чакам 01.06.2010 егоистично заради собственото си здраве. А ти?

daily song

Revolutionary road

Бързам да споделя филма, докато съм му подвластна.

От какво бяга двойка като вас?
Не бягаме.
- Тогава защо Париж?
Друг начин на живот.
- Може би бягаме. Бягаме от безнадеждната празнота на живота тук.

Само че на Франк не му стиска? и вместо това избира повишение/пари/власт/любовница с успокояващата съвестта му мисъл, че така ще осигурява по-добър живот на двете си деца и съпруга, която чака трето.

Животът на Ейприл е разбит на парчета, а съпругът й само допринася за раздробяването им до по-малки късчета.

Колко жалко е това. Колко глупаво. Да насочиш цялата си надежда...към обещание, което не е дадено.

Разбираш ли, Франк знае какво иска. Той откри своето място. Добре му е. Женен, с две деца. Би трябвало да е достатъчно. Поне за него. И той е прав. Никога не сме били специални или избрани или нещо подобно.

Напротив, такива сте. Вие...вие сте Уилър. Вие сте страхотна двойка, всички го казват.

Виждам какво ни очаква. Не мога да спра да го виждам. Не мога да замина. Не мога да остана. Безсмислено е.

Както е безсмислено да ти казвам и края на филма, не е от щастливите. Но не може да не го гледаш.

suddenly, ... completely.

Освен жизненоважните удоволствия (на брой 2), при повече свободно време бих искала да имам ето такъв блог:

THEM THANGS

Oще не съм разгледала всичко, но е доста пристрастяващ.

Хм

Не е лесно да живееш далеч от любимите ти хора. Случва ли ти се, погълнат от ежедневни грижи, да забравиш да им се обадиш, и така няколко дни подред? През това време знаеш, че те често поглеждат телефона с надежда да иззвъни. Понякога хващат слушалката и малко им остава да наберат номера ти, но се отказват, знаейки, че може да ти пречат, както често им казваш.

Глупаво е да мислиш, че без да полагаш постоянни усилия, можеш да имаш (едновременно?) щастливо семейство,

страхотни приятели, които да те приемат такъв, какъвто си,

и партньор, при вида на който се втурваш да си миеш ръцете.

Но нищо не ти пречи да се клонираш, опитвайки.

Може ли разстоянието да раздели хората психически един от друг? I don't think so. Но пък времето може.

NewMath

MORE