Хубава песен без вокали?!

Е много рядко, но понякога се появява. Ето една.

Разни интересни 2

Намерих една интересна книга, пълна с полезни знания по безброй теми. По принцип много ме дразнят такъв тип сборници, но тази се оказва доста забавна до тук (35-та от общо 332 страници). Общо взето е за някой, на който му се е дочела книга, но не знае точно каква. Ето, днес например научих от нея, че венустрофобия е страх от красиви жени, а мусофобия - страх от мишки. Както и, че в Малайзия има болест, класифицирана от СЗО, която е страх от спаружването на собствените гениталии, предизвикано от нерешени конфликти и социокултурно напрежение. (бррр)

Хубаво е човек да има свободно време, за да чете за удоволствие, а не по задължение! Между другото, има и мъжки модел. Май също е интересен.

Разни интересни

едно двойно петъчно хайку to go, моля!

майки бутат колички пълни с бебета
усмихват се като мен тъповатогордо
в подлеза гайдар засвири зайченцето бяло
ще повърна

не е нормално в град
да настъпиш конско лайно
бъдете нащрек

О, безсънни нощи

Будя се за пореден път и осъзнавам в просъница, че все още е дълбока, тъмна и тиха нощ. Поглеждам измъчено часовника - 4 часа. Сигурно на небето има луна - надявам се да не са две - нещо като 1Q84 г. на Мураками, въпреки че наистина се чувствам като в паралелен свят. Малкото човече отново ме вика, за него няма ден, няма нощ. Ставам и го взимам.

Ahoi!

Седя и си мисля, мисля си и си седя, че, егати (!), колко бързо минават разни хубави и/или важни неща в живота. Кога завършихме гимназията, а ето че вече сме завършили и университета, намерили сме си що-годе прилична работа, че даже някой и са се оженили и вече имат деца! И в този ред на мисли пък я се сетете - колко време ви е отнелна подготовката по всяко едно от тези, ще ги нарека...неща. Колко вълнения, притеснения и разни други емоции сте изхабили, очаквайки нещото да се случи. Колко време се счупвахте да учите за глупавия изпит, търсихте половинката на живота си и съответно и тя се е мъчила да ви търси, опитвахте се да имате детенце, чудихте се какъв цвят да са покривките на сватбената ви маса и какво да напишете в поканата, спичахте се на многобройните интервюта за работа и тайничко се молихте да ви харесат, избирахте възглавници за хола и т.н. И когато то се случва и вече е факт - някак е станало ка-то-че- ли за секунди. Изведнъж сте забравили колко трудно е било, как са ви мъчили и сте се бъхтили да постигнете целта си.

Колкото повече помъдрявам  a.k.a. остарявам започвам да си давам сметка, че не бива да забравяме усилията, които сме положили за нещо, защото в противен случай няма как да сме благодарни, че го имаме. А когато малко по-малко животите ни се подреждат по нашия си начин, не остава нищо друго освен всеки ден да ни е празник.
Или авторът просто иска да каже, че все пак има поне едно нещичко, което днес да ви накара да се чувствате добре.

Изгубен?

Миличкият ми блог не е посещаван от самата мен от почти година. Айде да видим дали скоро ще му излезе пак късмета. Стискайте му палци!

Въпрос на аксесоар

Двама министър-председатели, два акцента в облеклото, два свята?

В ляво, Елио Ди Рупо, Белгия.

един дето го познавах

Докато се наканя да пиша, тази песен май е станала доста популярна. Затова, един алтернативен вариант от някаква друга група:

A

"Изумяват ме всички тези парижани, които не знаят произхода на архитектурната емблема на града им. Густав Айфел е бил лудо влюбен в жена на има Амели. Затова е бил обсебен от буквата А, която стърчи над Париж повече от век."

Амели Нотомб, "Зимно пътуване", ИК "Колибри" 2011

Хляб и масло Берлин

Макар и приключило през януари, това изглежда да е било супер. Напомни ми на Лондон и на онова особено за мен усещане за големия град с многото различни хора, на които им е трудно да изберат на коя точно културна проява да се появят.

25+

Момичета, колкото и да не ни личи, прескочихме в следващата категория козметични продукти. Имаме десет години да се порадваме на относително ниската й цена, да грешим поради неопитност и да ни прощават, да ни се случват големите неща в живота, да опитваме по-смело, да се обиждаме на "Госпожо", или пък не, и т.н.

След десетина години ще пиша какво ще се прави после. :) Как ви се струва до тук?

Вторник, ден работен

За моите приятели

Няма да ви кажа, че имам много приятели. Всъщност имам много симпатични познати, сред които на пръстите на едната си ръка събирам приятелите. Винаги ми се е струвало трудно да намеря сродна душа, затова и не съм си го поставяла за цел. Когато срещна такива хора, се случва така, че и те са срещнали мен, и се разбираме без думи.

 

Много е тъжно, когато приятелите ти са далече от теб, защото за съжаление става все по-трудно да се виждате, а с чуването по телефона не виждащ очите им, нито можеш да ги прегърнеш.

С напредването на т.нар. живот, пътищата започнаха да ме разделят с много приятели. Надявам се да се появяват нови, както и старите да се завърнат.

Мислете му - нови и стари!

У дома!

Домът ми е там, където са хората, които ме обичат.
A какво, ако са на няколко места? :)

Снимката е от Варна.

В-Пловдив-е-много-готино

Имат си мост, опасан с катинари на влюбени.

 Имат си стар град и компактен център с арт изненади по тесните улички, и арменци.

 Имат си страшно кафене с висока концентрация на симпатични хора, "Май" и "Сариев".

 Имат си и каузи.

И не е далече.

Хората на Мадрид

Мадрид е един изключително величествен град, с жители, които в този ден изглеждаха по-особено. Или може би просто се получиха снимки, пресъздаващи вътрешната ми представа за интересни хора. Разнообразно, нали?

Прозорците

"Обикновените служат на хората да виждат навън, докато френските им служат да бъдат видени от улицата, те достигат до пода, така че съседите могат да забележат хубавите обувки, които обитателите на вилата носят даже когато са си вкъщи."

Стига да се осмелиш да погледнеш през прозореца на някой, можеш да видиш вътре как той се усмихва, как чете книга или просто как се държи като влюбен. Споделянето на щастливите мигове е удоволствие, докато моментите на колебание и размисли принадлежат индивидуално и никой не може да те разбере, нито да ти "влезе в обувките".

С горното сложно изречение искам просто да кажа, че понякога идват в моменти, в които сядаш някъде сам и се замисляш какво искаш да ти се случи от тук нататък, какво трябва да промениш (и в себе си) и какво да запазиш.

цитатът е от Кралска воля, Амели Нотомб

Стъпки в пясъка

Е много хубав български филм. 

След като гледах Иван Бърнев в "Полет над кукувиче гнездо", а по-рано и в "Козелът" (един странен филм), се убеждавам, че особената му физиономия въздейства. Затова да гледаш филма.

Освен това и "Служих на английския крал" пак с него . И той е хубав.

Песен за понеделник рано сутрин

Още няколко часа до него. До тогава - поздрав, а и искам такива тръбички!