Сватба ли?!

Все повече се замислям кога ще бъда поканена на сватба от някой мой връстник. Струва ми се, че хората вече избягват да се обвързват сериозно, а по-скоро "само" си живеят заедно - в готовност да избягат ако нещо се обърка. Така, ако се скарат, няма да има нужда от развод, скандали от страна на роднини и разделяне на имуществото, придобито по време на брака.

Изобщо - да се ожениш в наши дни ми се струва все по-страшно и отговорно. Направо сам си слагаш бесилката и заставаш на ръба за скок. Не виждам нито една важна причина, поради която трябва да се жениш за някой, бил той и голямата ти любов. Нито деца, нито пари, нито натиск от страна на родители ми се струват основателни. Ако хората се обичат не е нужно да го доказват, подписвайки се някъде и забърквайки се в сложните брачни процедури (годеж,пищна сватба и т.н.).

Не знам какво става обаче, когато единият е за, а другият против брака. Дали се прецакват нещата - зависи от компромиса, който един от двамата ще трябва да направи, ако иска да продължи да е с половинката си. До сега знам за няколко двойки на моята възраст, които се ожениха. Изглежда ми направо идиотско - изобщо не знам защо го направиха!

Малка част от приятелите ми си имат някой поне от година, но други продължават да са сами или се оказват изненадващо такива след дълъг период на "заетост". И затова си мисля - ние сме на по 21-22... 25 години. Половината са single, е - така ли ще си стоят? Или ще се изпоженят масово на 30-40? Нямам идея, но всичките ни семейни приятели се състоят от съпруг и съпруга + деца.

В новия Капитал има и хубава статия, обясняваща положението в момента.

GRRrrl power!

Каквото и да си говорим - жените са тези, които водят парада. Може много мъже да си мислят, че те са господарите на света и други подобни простотии, но това си е чиста заблуда. Просто ние сме ги оставили да си повярват.

В тази връзка си мисля, че жената е тази, която си избира мъж. И имам много доказателства за това, които сега няма да пиша. Сигурна съм, че и вие си имате. Точно по тази тема си говорихме наскоро, че колкото и да се пъне някой мъжага и каквито и усилия да полага - много малко зависи от него. Прави ми впечатление също, че предимно нежният пол слага край на една връзка. А силният пол след такова нещо изглежда някак слаб...Което е само още едно доказателство към тезата ми.

Освен това повечето мъже живеят под чехъл (голям или малък - по наш избор). И съм сигурна, че на доста от тях това им е приятно, понеже са свикнали да бъдат командвани/наставлявани от половинките си, в замяна на което - понякога биват обгрижвани, друг път - не. :)

Аз лично държа малкия чехъл, но не приемам да съм под него.
А на вас как ви харесва? :)

Мазало

Не знам какво ми става от няколко дни, горната ми устна е като нацепена с ножче за бръснене. След като безуспешно обиколих аптеките около Pharmfac, за да си намеря вазелин за устни в тубичка - първо се изнервих максимално, и второ - попаднах на това:



Не се лъжете, че е голямо - само 8ml е, но пък е 100% органично масло от карите. Така че, от една страна дадох малко повече пари, но от друга - мисля, че си заслужава, в сравнение с боклуците и съвсем неподходящите продукти, които искаха да ми пробутат sisters-фармацевти.

Другият ми сблъсък с кремовете доведе до това:



В тубата с етикета има крем за ръце, а в другата - Cold cream. Толкова им се радвам, както и останалите омазали се днес колежки, че се мажа през 20-30 минути. Много готино, наи-вече, защото съм си ги правила аз. А и нямат консерванти.

Абе изобщо фармацията ще ни направи по-красиви! :)

Фасион

- реших, че надписите на някой дрехи като Fasion и Versuche идват от испански, та затова така го спелувах. Иначе исках да ви покажа това:



Да - това е плитка с червено гумено ластиче!

Иначе седях точно до него на пейката и не усети, че го снимам. Надявам се да не чете този блог и да намери, и набие. :)

Пролетно

Започва да ме дразни:

• Карето е новият бритон.
• А жълтото - новото червено (най-вече за обувки).
• Модата на анцузите се възроди.
  

Радвам се на:

• Всички са от-до във Fred Perry, не знам как става (бинго/тото/банков обир/ментета?), но искам и аз.
• Соларните мацки се поизгубиха от хоризонта.
• Новата колекция на Capasca цепи секвои.
  

Портрет



Автор: Димитри Модел: Аз Техника: Paint on PDA Цена: по споразумение

Списание тук, списание там

Новата Amica e уникална, моой/майна/човече. Още не съм прочела и една статия, но усещането за нещо стойностно е налице. Сигурно са ми се разширили зениците от вълнение, хихи.

Прочита на списания при мен протича по следния начин, обяснявам:

• Разглеждам бързо картинките и рекламите. Обръщам внимание на дрехи/козметика/аксесоари от тях, които бих мога да си купя още на другия ден. Да - аз съм голям консуматор и рекламата ми влияе. Силно.

• После гледам втори път като се зачитам в някоя статия, но само уводните изречения или заглавието.
  

• Особено дълго изследвам страниците с дрехи, мислейки си кои съм виждала вече и съм знаела, че ще станат хит, и кои съм изпуснала, защото не влизам в магазини като Еscada, Versace и т.н. - за да не се дразня колко безумно скъпи са, не заради друго.
  

• След това отивам на страницата с потенциалните покупки и си мисля - сега това трябва ли ми? Обикновено стигам до извода, че направо е чудо как съм живяла до сега без него. :)
  

• Обръщам специално внимание на козметиката - професионално изкривяване. 15 минути не ми мърдат, докато не разгледам какво ново е избълвала козметичната и фармацевична промишленост.
  

• Никога не чета списание от края към началото, както правят някой хора с вестниците. Те го правели пък (поне така четох някъде), защото накрая има спорт, голи мацки и хороскоп - един вид все по-интересни неща... Аз пък предпочитам да си оставя най-приятното за накрая.

• След всичко до тук чета по-интересните стратии още през първия ден, в който съм си купила списанието. Останалите ми запълват времето до края на месеца и илизането на новия брой.
  

Последната Amica изчетох точно за 2 дни - от кора до кора. Сега е малко късно да сторя същото и с новата, но наистина става все по-добра с всеки изминал брой. EVA остана в историята. Ако си купувах Cosmo - еми...щях да съм руса и да гледам така.
Чакам да започне масовото разпространение на HARSH, за да видя дали ще победи Eдно, или ще си купувам три списания месечно.

Да живее конкуренцията! :)

Остава - Baby



Направо е нереално колко не-български изглеждат и звучат. В добрия смисъл.

Мъже



Темата за идеалния мъж ще я разгледам по-късно, все още мисля задълбочено.

Ако все пак си от мъжки пол и се намираш за симпатичен - не ми се обаждай, а виж тук. Най-малкото можеш да си спечелиш наградка (без да положиш особено усилие) - 2000 ако се харесаш на журито и 1000 - ако си спечелил публиката. Ако си в десятката пък ще грейнеш на билборд насред София и...да те забележи още повече (нали все пак си симпатичен?) женската част от населението, а може би и част от другата. :)

Vanessa Paradis - L'incendie



Не вдявам и грам френски, но албумът й се върти на iPod-a от няколко месеца. Пее нежно, а и фактът, че все пак става дума за Мисис Деп, я прави специална. И още - ако бях някоя злобарка, до сега да съм я оплюла - не мога да си кривя душата - песента е много приятна.
Някой да ми каже с две приказки за какво се пее? (Май не се сещам за франкофони наоколо.) И моля - не си измисляйте глупости - 100% текстът е красив! :)

Старите коне ги застрелват, нали?

Това сега секси ли е? Ако някой си отговори на ум "да", моля да види пак, този път лицето на девойката. На мен ми се струва, че всеки момент ще обърне очи и ще припадне - нещо много да я стимулирали преди снимките...

Иначе info за нея - това е новата приятелка на онзи чичко Христо Сираков, който до скоро се излагаше по телевизията, показвайки се с Ирен Онтева, по-известна като Коня.

Снимката видях тук, merci.

Смях в аптеката,

благодарение на Гари. Ето и моите фаворити:

крали мангали = калиев перманганат

Паста за зъби плака луд?

-Аспирин?
-Колко?
-За 80 кила чушки.

И любимото ми:

Мургав младеж влиза и се представя:
- Аз съм Джеки Чан. Искам да ми дадеш едно нещо да си сложа върху окото за да приличам на Брус Ли.

Гадна работа

(Ако искате) ще видите клипчета, създадени от PЕTA.

Аз лично не можах да гледам дълго как се отнасят към бедните кравички, а мацките по "цици" съвсем ме вкиснаха.

И да - рекламите са достатъчно шокиращи, така че си помислете дали искате да ги видите изобщо.

Ето ги и тях.

Три "хепънинга"

Ето ги и тях:

• "Най-масово мерене на кореми"

• "Най-масова гимнастика за бременни"

• "Най-изразителна рисунка върху корем"

Ми бременна = полуидиот ли? Не знам дали на някой това му се струва забавно. На мен ми изглежда като много измъчен напън за оригиналност. Не мисля, че би било особено приятно да ми драскат по корема някой ден, или пък, ужас, да ми го мерят! И ако имам най-големия - oh,yeah... Гимнастика за бременни заедно с още 100 слоници също не изглежда привлекателна възможност.

Ако все пак на някой му се стори интересно или пък иска да отиде да се посмее - информация тук.

P.S. Ако има сперминиран читател - моля, нека си каже мнението. Може пък като чакаш бебе да, хм, виждаш нещата по друг начин?

Пери

По-принцип не съм против гейовете, не че ми харесват де. Гледам отношението ми към тях да е неутрално доколкото може, за разлика от това към други социални групи. Ама тези двамата ме разсмяха сутринта:



Това били прословутият дизайнер Маrc Jacobs и неговото super hot sexy ново гадже - Austin. Ми да си седят у тях и Austin да носи маска като излиза. :D

Иначе освен способността да създава ужасно грозни чанти, Marc прави симпатични тениски като тези: 1 (кожата!), 2, 3.

The Orion Experience - Obsessed with you



Луда работа. :)

Спомени от старите ленти

Тъкмо гледах "Такъв е животът - Балът" и беше много приятно. Не знам дали е характерно за Стрелците да са супер сантиментални и хм, чувствителни, ама какво да се прави.
Сетих за нашия бал, който вече ми се струва като пълен мираж - сякаш е бил преди 100 години. Ако бях на 121 щеше да е така :).

Ето и малко снимки от сутринта:











Поздравявам присъстващите на снимките с ей това:



Sorry, ама оригиналното видео е ужасно! :)
И така де, липсвате ми понякога.

Току що попаднах на този плакат/афиш?, благодарение донякъде на Стоян (мерси:)). Иначе по моя инициатива и знаейки, че веднага ще го спечеля за каузата, ще го гледаме на 7-ми с голямо удоволстие. Дано да е готино като Сътресение. Него пък са го пуснали на DVD, не е възможно да се пресъздаде живото изпълнение, но си струва да се види, дори и така.

Face Off



На мечето му падна лицето. Изгубила съм го някъде днес. Явно не ни е било писано да сме дълго заедно.
Или пък да го нося без лице, ама да му махна и предната част на тялото? Ех...

Im Labor

Приготвяне на стерилни лекарствени форми

На вашето внимание: една обичайна сряда. В случая сме малко по-опаковани от обикновено - имаме си и маски, и калцуни. Снимам аз, а герои са колеги от групата. (Не ми се цупете, избрах снимки, където сте симпатяги.)



Тук сме в стерилния бокс. Виждате бъдещите шефове на Actavis, Sopharma и Novartis. Снима - президентът на Bayer. (Аспиринът е само един, на B. :)



Зелее! Кофти е, че зад маските усмивките трудно се виждат. ;) Но са си там!

А през стъклото никак не се чува и трябва да можем да четем по устни. Така придобиваме нови способности.



Момчетата решават адски "сложна" задача. Mоже и да попълват кръстословица със същата старателност. Важното е, че знаят какво правят, (надявам се).



Владко е изолиран - усамотил се е в ъгъла. Доста от банките пред него са нови. Той се постара за това, като потроши сам "старите". Пострадали слава Богу нямаше, но гледката бе уникална. За тези, които не знаят, направи го за да види колко бързо може да се движи въртушката. Така де - от любопитство.



А това е Дени. Тя е супер. И пише много красиво.



Чичо Дими - тази вечер сигурно има среща с три. Внимавайте - може да омае и вас! :D



Сладураните са се дръпнали на безопасно разстояние и си говорим. Докато робите (момчетата) вършат опасните процедури.



Ето ме и мен. В пристъп на скука си снимах обувката. Хубава е, нали? Имам си още една. :D

За протокола: в този ден приготвяхме инжекционни разтвори (май?). Посмяхме се един на друг и си тръгнахме към вкъщи. До утре.