Здравно
Първо тук. "Липсващите кости били заменяни с пластмасови тръби..." Бррр!!! А аз мислех, че тези неща са легенди. Чувала съм и за някаква зала в Анатомията, където на камари хвърлят неразпознатите трупове и те си стоят там... Винаги настръхвам, минавайки покрай ъгъла на Здраве.
И другото. Честно казано, хомеопатията ми е някак...неясна. Прекалено хубаво изглежда, за да е истина. Бях гледала филм на BBC по темата, заключението, след проведени много опити в него, беше, че не действа. Аз лично до сега не съм я прилагала върху себе си. Китайското лечение ми е още по-далечно, но пък при билколечението съм твърдо за. Е - не очаквайте чудеса, но по-тривиалните проблеми се решават.
С това приключвам здравния обзор за деня. Като натрупам повече опит+знание, ще се изкажа по-компетентно.
Tuesday, March 18
Monday, March 17
Sunday, March 16
Улична война
Вчера, разхождайки се бордо из центъра, станах мним свидетел на бойна сцена.
Витошка, ранен следобед, хората се бутат от двете страни покрай витрините, всеки носи покупки и е някак пролетно. Ние бяхме част от колоната в посока ЦУМ. Пред нас имаше доста хора и тъкмо мислех да предложа да вървим към центъра на потока, където има повече място. Но ето какво стана.
Момиче и момче, към 20 и няколко годишни, явно гаджета, си вървят и изведнъж тя се обръщат назад. Зад тях крачат майка и дъщеря. Момичето започна да крещи: "Ама ей, к***о, какво правиш тук, ма! Ще те убия! Казах ли ти да не те вижам тук!" И посяга да удари дъщерята с някаква чанта. Майката започва да се кара, онази бойната също, ние свиваме настарани, че ни хваща страх. След миг сме на безопасно разстояние и екшънът се развива.
Двойката продължава да върви, явно спорът е отминал. Но изведнъж хората наоколо спират и някой пак крещи. Поглеждам: момчето и момичето се нахвърлят този път и върху майката. Момчето скача и започва да бие и двете жени с юмруци. Приятелката му ги налага с чантата си и ги псува зверски. Продъжи към 10-15 секунди, но мисля, че е достатъчно - ШОК!
Думите не са съвсем цитат, но се помъчих да ги включа в изречения. Искам да кажа, че следващите 30 минути бях дълбоко потресена от станалото, не съм виждала на живо такава животинска жестокост. Не знам какъв им беше проблемът, но картината беше ужасна. Реакция от околните нямаше, аз ако бях сама щях да избягам възможно по-далече, че знам ли... После Митко каза на Аля, че в София вече и по светло е опасно да се разхождаш сам - клони към истината, определено.
Вчера, разхождайки се бордо из центъра, станах мним свидетел на бойна сцена.
Витошка, ранен следобед, хората се бутат от двете страни покрай витрините, всеки носи покупки и е някак пролетно. Ние бяхме част от колоната в посока ЦУМ. Пред нас имаше доста хора и тъкмо мислех да предложа да вървим към центъра на потока, където има повече място. Но ето какво стана.
Момиче и момче, към 20 и няколко годишни, явно гаджета, си вървят и изведнъж тя се обръщат назад. Зад тях крачат майка и дъщеря. Момичето започна да крещи: "Ама ей, к***о, какво правиш тук, ма! Ще те убия! Казах ли ти да не те вижам тук!" И посяга да удари дъщерята с някаква чанта. Майката започва да се кара, онази бойната също, ние свиваме настарани, че ни хваща страх. След миг сме на безопасно разстояние и екшънът се развива.
Двойката продължава да върви, явно спорът е отминал. Но изведнъж хората наоколо спират и някой пак крещи. Поглеждам: момчето и момичето се нахвърлят този път и върху майката. Момчето скача и започва да бие и двете жени с юмруци. Приятелката му ги налага с чантата си и ги псува зверски. Продъжи към 10-15 секунди, но мисля, че е достатъчно - ШОК!
Думите не са съвсем цитат, но се помъчих да ги включа в изречения. Искам да кажа, че следващите 30 минути бях дълбоко потресена от станалото, не съм виждала на живо такава животинска жестокост. Не знам какъв им беше проблемът, но картината беше ужасна. Реакция от околните нямаше, аз ако бях сама щях да избягам възможно по-далече, че знам ли... После Митко каза на Аля, че в София вече и по светло е опасно да се разхождаш сам - клони към истината, определено.
Saturday, March 15
ЕГН-Error
Напоследък много се радвам, когато видя момичета на моята възраст, които не приличат на 30 годишни каки. Не знам защо и как толкова много женски успяват да постигнат този вид. (Съжалявам за грозното "женски" - ама тез не ме кефят и мисля, че е подходящо.) Е - знам много ясно, ама няма да го коментирам - бррр.
Много по-готино е да изглеждаш малък. Предимства има няколко:
За други ще трябва да се напрегна още и ще се сетя. Продължам да не разбирам момичетата, които толкова бързо искат да порастанат. В крайна сметка ще си дойде времето да изглеждат и по съответния начин. А те започват 10 години предварително да се стремят към него.
Аз лично все още обичам да ми искат лична карта и да ми викат детенце, когато ходя на зъболекар. А и да ям детско меню в Макдоналдс (ако е готина играчката), и да - стига ми. :)
Напоследък много се радвам, когато видя момичета на моята възраст, които не приличат на 30 годишни каки. Не знам защо и как толкова много женски успяват да постигнат този вид. (Съжалявам за грозното "женски" - ама тез не ме кефят и мисля, че е подходящо.) Е - знам много ясно, ама няма да го коментирам - бррр.
Много по-готино е да изглеждаш малък. Предимства има няколко:
- не те закачат чичаци по заведенията
- "каките" не злобеят по твой адрес, понеже не си им в категорията
- можеш да се държиш съвсем свободно и непринудено, без да се притесняваш, че ще ти се откачи косата/паднат ноктите/миглите/кристалите Swarovski от зъбите
- носиш удобни обувки, топли през зимата и прилични през лятото дрехи
- мислят те за по-наивен, ама на теб тайно ти свети крушката.
За други ще трябва да се напрегна още и ще се сетя. Продължам да не разбирам момичетата, които толкова бързо искат да порастанат. В крайна сметка ще си дойде времето да изглеждат и по съответния начин. А те започват 10 години предварително да се стремят към него.
Аз лично все още обичам да ми искат лична карта и да ми викат детенце, когато ходя на зъболекар. А и да ям детско меню в Макдоналдс (ако е готина играчката), и да - стига ми. :)
Wednesday, March 12
Roisin Murphy - You Know Me Better
След като снощи издирвах нови клипчета- това ми попадна днес чрез Perez. Roisin ми напомня приятно на Naomi Watts.
Гледкайте си, a аз отивам да се подготя, понеже Moby Маринов пристига утре! Ще бъде доставен към 14:00 от други членове на Семейството. Обмислям да му направя торта от филе, пиле с картофи, мусака и шам фъстък - все любими ястия. ;)
След като снощи издирвах нови клипчета- това ми попадна днес чрез Perez. Roisin ми напомня приятно на Naomi Watts.
Гледкайте си, a аз отивам да се подготя, понеже Moby Маринов пристига утре! Ще бъде доставен към 14:00 от други членове на Семейството. Обмислям да му направя торта от филе, пиле с картофи, мусака и шам фъстък - все любими ястия. ;)
Tuesday, March 11
Profiler
Имам гадния навик вървейки да зяпам хората, с които се разминавам. Улавям се, че е най-вече заради лицата/косата и облеклото им. (Е ок - не съм много в час:)). Често ми се случва да запомням физиономии и по-късно същия ден да срещна на друго място някой от тези случайни минувачи. Естествено, че ги разпознавам.
Напоследък, от 2-3 месеца, а също и миналата година, когато се беше позатоплило вече, срещам един мъж по пътя към вкъщи почти всеки ден. Вярно, че гледам все да минавам по нови маршрути, но явно и той също. А и възможностите не са чак толкова много. Всеки път е с тъмен костюм, има една розова, една червена и една синя вратовръзка. Носи очила и според мен е към 30 и няколко годишен, може би към 40. Подозирам че работи в банка/министерство/офис около бул.Витоша.
Чудно ми е, като изключим, че аз съм психар и го помня, дали и на него му прави впечатление? Даже ми става смешно вече като го фокусирам как крачи, зяпайки небрежно витрините. Не че е готин или нещо такова, ама би било забавно да му кажа някой ден - "Здрасти! Прибираме се,а ? Приятна почивка!" Сега като се замисля, засичаме се обикновено в късния следобяд към 4-5-6.
Така официално към усета за хитови песни от нови албуми прибавям и запомнянето на физиономии за кратък период от време и по-късното им разпознаване.
Като се замисля, чичкото прилича донякъде на Николай Василев, ама в по-несимпатичен вариант. (Иначе може да е добър човек, знам ли.:))
Имам гадния навик вървейки да зяпам хората, с които се разминавам. Улавям се, че е най-вече заради лицата/косата и облеклото им. (Е ок - не съм много в час:)). Често ми се случва да запомням физиономии и по-късно същия ден да срещна на друго място някой от тези случайни минувачи. Естествено, че ги разпознавам.
Напоследък, от 2-3 месеца, а също и миналата година, когато се беше позатоплило вече, срещам един мъж по пътя към вкъщи почти всеки ден. Вярно, че гледам все да минавам по нови маршрути, но явно и той също. А и възможностите не са чак толкова много. Всеки път е с тъмен костюм, има една розова, една червена и една синя вратовръзка. Носи очила и според мен е към 30 и няколко годишен, може би към 40. Подозирам че работи в банка/министерство/офис около бул.Витоша.
Чудно ми е, като изключим, че аз съм психар и го помня, дали и на него му прави впечатление? Даже ми става смешно вече като го фокусирам как крачи, зяпайки небрежно витрините. Не че е готин или нещо такова, ама би било забавно да му кажа някой ден - "Здрасти! Прибираме се,а ? Приятна почивка!" Сега като се замисля, засичаме се обикновено в късния следобяд към 4-5-6.
Така официално към усета за хитови песни от нови албуми прибавям и запомнянето на физиономии за кратък период от време и по-късното им разпознаване.
Като се замисля, чичкото прилича донякъде на Николай Василев, ама в по-несимпатичен вариант. (Иначе може да е добър човек, знам ли.:))
Monday, March 10
Два леко странни клипа за Prada
Първият е от '07. Текстът е някаква поема, която мен лично ме дразни, а режисьор е Ridley Scott. Като цяло великият замисъл някак ми убягва. Иначе се зарадвах на стилното облекло и особено на онези ризки-bicolor. :)
Другият е от тази година и е на James Jean.
Като цяло е по-гледаем, но моментът, в който голата Ева получи чанта Prada, направена от рибока, е някак откачен? Пък и доста ябълки ще да е изяла, за да стане такава върлина, нали? :)
Имали пари за "особени" реклами - дали ги. (Не казвам тъпи, понеже може някой ден да ми се сторят хубави и ще си противореча ;)) Иначе - безспорно - всичко е перфектно. (При мързел - поне виж wallpapers.) :)
Първият е от '07. Текстът е някаква поема, която мен лично ме дразни, а режисьор е Ridley Scott. Като цяло великият замисъл някак ми убягва. Иначе се зарадвах на стилното облекло и особено на онези ризки-bicolor. :)
Другият е от тази година и е на James Jean.
Като цяло е по-гледаем, но моментът, в който голата Ева получи чанта Prada, направена от рибока, е някак откачен? Пък и доста ябълки ще да е изяла, за да стане такава върлина, нали? :)
Имали пари за "особени" реклами - дали ги. (Не казвам тъпи, понеже може някой ден да ми се сторят хубави и ще си противореча ;)) Иначе - безспорно - всичко е перфектно. (При мързел - поне виж wallpapers.) :)
Saturday, March 8
Wow!
Звучи много обещаващо, каквото и да излезе от цялата работа.
P.S. Разбрах, че Moby е звучал в Cloverfield. Aко бях гледала филма надали щях да разбера. Добре, че прочетох случайно. :)
Звучи много обещаващо, каквото и да излезе от цялата работа.
P.S. Разбрах, че Moby е звучал в Cloverfield. Aко бях гледала филма надали щях да разбера. Добре, че прочетох случайно. :)
За днес
Преди 3 години почина дядо Борко. Няколко дни преди 8-ми. Срам ме е, че понякога забравям. Помня дните около 8-ми, сякаш бе вчера. Как мислехме, че му се е разминало и стискахме палци вкъщи с баба целият този кошмар да приключи. Мама и татко бяха в Монтана, в болницата при него.
Сещам се как седяхме между часовете в Мистрал и си говорихме. Тогава ми се обади татко и ми каза. Не мисля, че изобщо можах да осъзная какво става. След няколко дни родителите ми се върнаха във Варна. Не знаех какво да кажа на мама (дядо Борко беше нейния баща). Бях толкова фрапирана, че дори не й казах, че съжалявам...
След време тя ми разказа как е била при него в последните му мигове. Показвала му е моята снимка и лицето му се е озарило. Много пъти съм се опитвала да си го представя, понеже винаги ме е обичал страшно много, а даже не е имал сили да пророни и дума.
Спомням си много от летата, които прекарвах в Монтана на гости. Никога няма да забравя какво е правил дядо за мен, разбрах го, когато "порастнах".
Накрая: прекарвайте повече време със семействата си, колкото и да ви се струва това ежедневие, защото без тях животът е празен. И благодаря на Longalon за това.
Преди 3 години почина дядо Борко. Няколко дни преди 8-ми. Срам ме е, че понякога забравям. Помня дните около 8-ми, сякаш бе вчера. Как мислехме, че му се е разминало и стискахме палци вкъщи с баба целият този кошмар да приключи. Мама и татко бяха в Монтана, в болницата при него.
Сещам се как седяхме между часовете в Мистрал и си говорихме. Тогава ми се обади татко и ми каза. Не мисля, че изобщо можах да осъзная какво става. След няколко дни родителите ми се върнаха във Варна. Не знаех какво да кажа на мама (дядо Борко беше нейния баща). Бях толкова фрапирана, че дори не й казах, че съжалявам...
След време тя ми разказа как е била при него в последните му мигове. Показвала му е моята снимка и лицето му се е озарило. Много пъти съм се опитвала да си го представя, понеже винаги ме е обичал страшно много, а даже не е имал сили да пророни и дума.
Спомням си много от летата, които прекарвах в Монтана на гости. Никога няма да забравя какво е правил дядо за мен, разбрах го, когато "порастнах".
Накрая: прекарвайте повече време със семействата си, колкото и да ви се струва това ежедневие, защото без тях животът е празен. И благодаря на Longalon за това.
Wednesday, March 5
Варна от високо или във Варна на високо (със специалното участие на Moby). Извинете ме предварително за качеството на снимките.
Moby е намерил съкровище...
Очаквам от храстите да изскочи наркоман/онанист/пиян/проститутка...В тази последователност.
Чайка, мила майко. (почти назаем от Pro)
Моby се е уморил, но ме изчаква и ще се доберем заедно до заветния връх.(След 2-3 качвания започна да става по-лесно.:))
"Къде си забравих пръчката? Да взема да повлека надолу по стълбите Десито и да си я намеря?!"
"Яа, някой ми е маркирал територията! Сигурно огромната старонемска овчарка, с която се мъчих да се сбия, ми е направила мръсно. Ще й отмъстя другия път... ако не ме е изяла до тогава."
Често се чудя какво ли му минава през главата? Някой ми разказа, че е създадена машина, с която вече са разкодирани голяма част от кучешките "думи". Забравих за останалото, но би било полезно. :)
Moby е намерил съкровище...
Очаквам от храстите да изскочи наркоман/онанист/пиян/проститутка...В тази последователност.
Чайка, мила майко. (почти назаем от Pro)
Моby се е уморил, но ме изчаква и ще се доберем заедно до заветния връх.(След 2-3 качвания започна да става по-лесно.:))
"Къде си забравих пръчката? Да взема да повлека надолу по стълбите Десито и да си я намеря?!"
"Яа, някой ми е маркирал територията! Сигурно огромната старонемска овчарка, с която се мъчих да се сбия, ми е направила мръсно. Ще й отмъстя другия път... ако не ме е изяла до тогава."
Често се чудя какво ли му минава през главата? Някой ми разказа, че е създадена машина, с която вече са разкодирани голяма част от кучешките "думи". Забравих за останалото, но би било полезно. :)
Tuesday, March 4
Открих, че скоро трябва да пуснат The other Boleyn girl. И тъй като наскоро изгледах Тhe Tudors, веднага ми привлече вниманието фамилята Болейн. Да си призная - по история съм доста зле, затова разсъжденията ми са на база десетте епизода, които изгледах.
И така - таз Ан Болейн си е била голяма мръсница! (Както и половината Кралски двор впрочем.) Че имаше доста секс в сериите - имаше. Но поне на нея й подхожда ролята, докато на нея - никак. Явно въпросната Болейн е била с тъмна коса, иначе не мога да си обясня що не я играе Скарлет. Тя пък в случая е набутана да бъде другата сестра, пфу.
Вторият сезон на Тюдорите започва на 30 март. Другата Болейн - не знам кога ще го пуснат тук...
И така - таз Ан Болейн си е била голяма мръсница! (Както и половината Кралски двор впрочем.) Че имаше доста секс в сериите - имаше. Но поне на нея й подхожда ролята, докато на нея - никак. Явно въпросната Болейн е била с тъмна коса, иначе не мога да си обясня що не я играе Скарлет. Тя пък в случая е набутана да бъде другата сестра, пфу.
Вторият сезон на Тюдорите започва на 30 март. Другата Болейн - не знам кога ще го пуснат тук...
Monday, March 3
435 минути...
...или пътят Варна-София
Благодарение на 3-ти март или по-скоро на факта, че се падна баш понеделник, пътуването ми обратно до София се удължи мъчително. Обикновено съм много крива, когато пътувам с автобус, но днес просто всеки си го просеше.
Дразнителите на деня са:
Съседката ми по седалка, която нагло беше седнала на моето място до прозореца. Опита се да замаже положението като ми предложи солети. Не мина - седнах си кисело до прозореца.
Съседката зад мен - ЛЕЛЯ, с която пътувах и в обратната посока. Докато дремвах (и не съм я усетила) си издърпала моето перде към нея - да не й печало. Ок, съгаслих се, като се скри слънцето го прибрах. Но тя - не, дръпна го още 2-3 пъти, въпреки че навън се стъмни почти. Освен това успя, така между другото, да се скара на жената зад нея, която говореше "много силно" по телефона. Лелята пътуваше редом със сина си, а заедно стояха през цялото време с гъзарските си слънчеви очила. Мутри! :D
Двойка - според мен мъж и жена (женени де, не че се чудя за пола им:)) - ставащи 10-15 минути преди автобусът да спре за почивка в Търново, както и преди на влезе на автогарата в София. Така изчакваха леко нервно на крак, със сериозни физиономии (да не им личи колко са тъпи?), с якенца и чанти под ръка - да слязат ПЪРВИ!!!
Иначе заради задръстването, още преди тунелите, гледах колоната пред нас и как отчаяни хора вървяха пеша с куфарите. Явно целта им е била наблизо, знам ли.
Последните "симпатяги" бяха съперниците при най-бързо хващане на такси. Всеки награбил куфара и се бута, мучи и пръхти - обикновено успявам да ги измамя без много усилия, но дразнят. Каквото и да кажа за тях - малко ще е.
За финал - естествено любезните бакшиши, който са най-гнусни и нагли в столицата. Факт.
...или пътят Варна-София
Благодарение на 3-ти март или по-скоро на факта, че се падна баш понеделник, пътуването ми обратно до София се удължи мъчително. Обикновено съм много крива, когато пътувам с автобус, но днес просто всеки си го просеше.
Дразнителите на деня са:
Съседката ми по седалка, която нагло беше седнала на моето място до прозореца. Опита се да замаже положението като ми предложи солети. Не мина - седнах си кисело до прозореца.
Съседката зад мен - ЛЕЛЯ, с която пътувах и в обратната посока. Докато дремвах (и не съм я усетила) си издърпала моето перде към нея - да не й печало. Ок, съгаслих се, като се скри слънцето го прибрах. Но тя - не, дръпна го още 2-3 пъти, въпреки че навън се стъмни почти. Освен това успя, така между другото, да се скара на жената зад нея, която говореше "много силно" по телефона. Лелята пътуваше редом със сина си, а заедно стояха през цялото време с гъзарските си слънчеви очила. Мутри! :D
Двойка - според мен мъж и жена (женени де, не че се чудя за пола им:)) - ставащи 10-15 минути преди автобусът да спре за почивка в Търново, както и преди на влезе на автогарата в София. Така изчакваха леко нервно на крак, със сериозни физиономии (да не им личи колко са тъпи?), с якенца и чанти под ръка - да слязат ПЪРВИ!!!
Иначе заради задръстването, още преди тунелите, гледах колоната пред нас и как отчаяни хора вървяха пеша с куфарите. Явно целта им е била наблизо, знам ли.
Последните "симпатяги" бяха съперниците при най-бързо хващане на такси. Всеки награбил куфара и се бута, мучи и пръхти - обикновено успявам да ги измамя без много усилия, но дразнят. Каквото и да кажа за тях - малко ще е.
За финал - естествено любезните бакшиши, който са най-гнусни и нагли в столицата. Факт.
Sunday, March 2
Купих си новата Аmica с голям кеф - от една страна, защото се отказах от EVA, от друга - броят този път е приятно тежък (разбирай дебел:)). И освен всички интересни статии, както винаги, има и снимки на Alison Jackson. Веднага се разрових за нея, понеже май съм я чувала и преди, но не бях обръщала внимание. (А и защото ме мързи да уча по фармацевтична химия и гледам да се занимавам с всичко друго, но не и с нея.) И така - интересни снимки и филмчета, които нямам време да изгледам накуп. Видях само как пръскат Елтън с маркуч с вода и как Майкъл Джексън крещи истерично заради проблеми с носа си. Все пак ето някой от картинките:
Правят му хидроколонотерапия.
Кралицата...а*а.
Идилия, остава да а*ат заедно като Дейвид и Виктория :)
Задача - какво е общото между трите снимки?
И сега - за мой потрес - всички тия били двойници! Знаех си аз, че няма как да ги е снимала иначе. Добре че попаднах случайно тук, че да се светна. Явно не съм от най-досетливите.
Отговор на задачата: Способността ми да ги обединя с това. Талант :)
Правят му хидроколонотерапия.
Кралицата...а*а.
Идилия, остава да а*ат заедно като Дейвид и Виктория :)
Задача - какво е общото между трите снимки?
И сега - за мой потрес - всички тия били двойници! Знаех си аз, че няма как да ги е снимала иначе. Добре че попаднах случайно тук, че да се светна. Явно не съм от най-досетливите.
Отговор на задачата: Способността ми да ги обединя с това. Талант :)
Saturday, March 1
Ахааа, йе! :D
Нов роман от Харуки Мураками, благодарение отново на Colibri. Ето и готина снимка на чичкото:
Нов роман от Харуки Мураками, благодарение отново на Colibri. Ето и готина снимка на чичкото:
По повод на тази статия от новия Light, искам и аз да споделя моите впечатления от въпросното.
Бях чела, че интериорът в Boogie Woogie е дело на млади български архитекти(може би не това е правилната дума за професията им?) и с интерес отидох първия път. Тогава хапнахме от обедното меню и беше ок. Вторият път обаче останах леко втрещена.
Първо - аз ли нещо не разбирам, или не е нормално 4 човека да избират от 2 менюта, при положение, че има само още 2 заети маси в заведението? При молба за още едно меню сервиторката ни изгледа като пълни изкопаеми и носейки две каза: "Ето, донесох две, че да не се присетите след малко още едно да ми искате!" WTF!!!
Второ - иначе така базовите Шопска салата и Маргарита, пристигната както следва: след 30 мин. и след още 20. Попитах сервитьорката много ли ще се бави поръчката, защото умирахме от глад, а както казах вече, на готвачът не му се налагаше много да се зори точно в този момент. И тя ми отговаря:" Ето, ако искаш засечи 20 секунди и ти ги нося!" С някакъв особено подигравателен тон. Носейки ги, отново: "Е - на време ли бях?" (Боклук)
Салатата беше доста минималистична като грамаж, освен ако посоченият в менюто не включва и теглото на чинията. Пицата беше горе-долу ок.
Трето - музиката наистина ми се стори леко силна за обедно хапване. Но това е простимо.
Четвърто - първия път, когато ходих, имаше доста повече хора. Там беше явно и управителят/собсвтеникът, защото обслужването бе по-прилично и много по-бързо.
И накрая - е ли правилно сервитьорката да ми говори на Ти? Честно казано не съм някоя леля, че да се засягам, но като съм на 21 значи съм някой дечко?
Бях чела, че интериорът в Boogie Woogie е дело на млади български архитекти(може би не това е правилната дума за професията им?) и с интерес отидох първия път. Тогава хапнахме от обедното меню и беше ок. Вторият път обаче останах леко втрещена.
Първо - аз ли нещо не разбирам, или не е нормално 4 човека да избират от 2 менюта, при положение, че има само още 2 заети маси в заведението? При молба за още едно меню сервиторката ни изгледа като пълни изкопаеми и носейки две каза: "Ето, донесох две, че да не се присетите след малко още едно да ми искате!" WTF!!!
Второ - иначе така базовите Шопска салата и Маргарита, пристигната както следва: след 30 мин. и след още 20. Попитах сервитьорката много ли ще се бави поръчката, защото умирахме от глад, а както казах вече, на готвачът не му се налагаше много да се зори точно в този момент. И тя ми отговаря:" Ето, ако искаш засечи 20 секунди и ти ги нося!" С някакъв особено подигравателен тон. Носейки ги, отново: "Е - на време ли бях?" (Боклук)
Салатата беше доста минималистична като грамаж, освен ако посоченият в менюто не включва и теглото на чинията. Пицата беше горе-долу ок.
Трето - музиката наистина ми се стори леко силна за обедно хапване. Но това е простимо.
Четвърто - първия път, когато ходих, имаше доста повече хора. Там беше явно и управителят/собсвтеникът, защото обслужването бе по-прилично и много по-бързо.
И накрая - е ли правилно сервитьорката да ми говори на Ти? Честно казано не съм някоя леля, че да се засягам, но като съм на 21 значи съм някой дечко?
Subscribe to:
Posts (Atom)
