Get your shoes on

and go dance!

Ciao! Tiga

(Fucked?) Факт.

Случва се да наранявам хората, които обичам, без да ми мигне окото. Това не ме оправдава, но все пак, съжалявам. След такива моменти съм пълен боклук.

А според yovko:

Стрелците са прями хора, те трудно крият емоциите, обикновено носят сърцето си на длан и веднага можеш да разбереш какво им е. Помагат на приятели и познати с удоволствие. При тях няма дълбоко скрити слоеве, заключен душевен свят, който да преоткриваш с години.

Някъде бях чел, че Стрелец приема живота като един шарен цирк, в който той е един клоун с огромна усмивка, смешна шапка и звънчета по крачолите на панаталона си на розово-сини точки. Май не може да има по-точно сравнение…

Стрелците са умни и симпатични хора, с лек характер (макар и понякога емоционално избухливи в сериозна степен), които гледат на живота от светлата му страна. Опитват се да се пързалят по повърхността на нещата и проблемите без да се заравят много в тях. Да, това понякога ги прави лековати и несериозни.

Момичето Стрелец е едно мило добродушно създание, което съвсем невинно ще ви отговори на вашето пламенно обяснение в любов нещо, в стил “Я, колко си рошав!” и докато вие се чудите това пък какво означава тя ще ви каже, че не обича контета и сте си съвсем лика-прилика.

Обичат независимостта си, случайните хрумвания, флирта, спонтанните идеи за екскурзии или пътувания. Не бива да ограничавате това момиче - делничното го убива. Стрелецът не може да е сив, още по-малко, когато е момиче.

И докато повечето ви приятелки ви успокояват, че сте апетитно закръглена, Стрелец ще ви заведе в магазин за дрехи за хора с наднормено тегло и радостно ще ви обясни, как там има страхотни неща за дебели.

Горките Стрелци не могат да не бъдат добронамерени и да се опитат да оправят кашата, но в същото време не могат и да не бъдат искрени и недипломатични…Всъщност хората ги харесват много именно защото са добронамерени.

Противно на всички очаквания се твърди, че момичето Стрелец се превръщало в чудесна съпруга, която продължавала да си е шантава и не съвсем винаги да готви вкусно, но пък за сметка на това децата и ще имат още една дружка за луди игри, включително за начинания като “да оцветим с боички бялата пижама на тате” или да рисуваме по стените в хола… Какво пък… Животът е шарен… Жената Стрелец си остава момиче до доста напреднала възраст. И е красива до дълбоки старини… Замислете се…

Разказвам ти всичко това, защото ми се иска отново да е лято.

Наши приятели имат хотел на брега на морето -- пльокнат буквално на пясъка. Малък е, по-скоро бих го определила като вила. До него не може да се стигне с кола, слизаш по стръмни каменни стълби, заобиколени от овощни и цветни градини на съседите, за около 5 минутки, гледайки си внимателно в краката, за да не се потрошиш. Основите му са градени ръчно от гигантски морски камъни, всичко останало е било пренесено по стъпалата надолу. Мисля, че доста време им е отнело, докато го завършат.

Когато си там, те обзема неземно спокойствие. Пясъчната ивица мени дължината си всяко лято, все краде от морето или то от нея. От двете страни е предпазена със скалисти хълмове, или поне беше до скоро. Навремето наблизо е имало нудистки плаж. Когато си там, можеш да се потопиш в забрава.

Винаги има риба, собственоръчно уловена от собственика, който е професионален водолаз. Вече е прехвърлил 40-те, а е свеж като момченце. (Тук е моментът да се зарадвам, че съм израстнала до морето.:)) Ловува под водата с часове, винаги излиза с впечатляващи количества морски твари под ръка, в другата победоносно носи харпун.

Една лятна вечер, слушайки шумът на вълните и писъците на малко русначе, почиващо в хотела, ми разказаха как жената на собственика му сигнализира да се прибира, докато той е под вода. Много просто -- запалва фенер. Щом той изплува за миг на повърхността и види светлината, знае, че тя има нужда от него. (Тук въздишам замислено, наистина красиво...) Понякога е заспивала, чакайки го, но той винаги идва.

Щрих-en

Едно хубаво филмче -- направо да се замислиш за живота, света и съдбата. А може и просто да си кажеш цир-цир. (в превод от (псевдо)гръцки: цър-цър)

Che: Part One. В него абсолютно нищо готино, освен:

(оха!)

Dances with love - моля те, ако си локализиран(а) във Варна да отидеш! (аз бих...) Четвъртък, Comics.

Козелът. Безумен, по-скоро в забавния смисъл.

Бонус: Някакъв нов, т.е. първият концептуален магазин в България.

Още бонус: Песен!

здравей, аз съм твоето зърно*

Ето малко текст сега!

На девети трети две хиляди и девета ще бъде затворен и заличен от територията на Република България любимият ни магазин за бельо. Днес по повода си спретнахме подобаващо (поредното) фиаско, което само затвърди мистификацията, че ние, жените, сме особено откачени. "You to see!" (англ. "Ти да видиш!")

Участничките бяха разнородни -- тълпа ученички с кофти гигантски обувки и провлачени чанти, отракани продавачки от региона, заблудени баби, арт-леля с косата на Джон Траволта от Брилянтин, бременни, майки с деца и татковците, 2 чистачки от ромски произход, изтормозени мъже с жални погледи...

Беше заключено и всички от горните елементи минаваха периодично, а после направо си кръжаха, сканирайки хищно през витрината и набелязвайки плячка. Някой бяха толкова нетърпеливи, че перманентно виснаха на входа в очакване, раздразнителни. В уречения час тълпата започна да нараства светкавично, нашият смях -- също. Продавачките вътре вече си плюеха в пазвите видимо притеснени, наблюдавайки тълпата от озверели жени, която очакаше да щурмува по сигнал.

Отвориха вратите и потокът се вля. След секунди всяка първа ръка държеше по безчет закачалки с нещо, а всяка втора размахваше гащи. С по-опитните очи веднага грабнаха онова, което си струваше да се граби, други пък се самозаблуждаваха по метода "дайте ми всичко от размер L" (аматьорки). Изгониха момченцата със сладоледи, които по-късно надничаха палаво зад завесите в пробната и се кикотеха с дебилен пубертетски смях.

Продавачките едва овладяваха положението, опашката се изви и нарастваше като змията от някоя nokia на последно ниво. Чакащите се надцакваха с реда, коментираха голямата далавера, пазеха си ред една на друга, докато съответната една или друга решаваше, че трябва все пак да погледне за последен път (този път, естествено, не беше изобщо последен, а е само условно понятие в женския речник) за нещо и се връщаше доволна, влачейки още 5 чифта гащички, бомбастичен сутиен или по-еротично бельо, отколкото изобщо някога ще положи връз тялото си.

*Все пак видях всичко почти два пъти. А това е името (според мен) на един модел сутиен. Имаше и аналогични бикини, които няма да бъдат назовани поименно тук.

снимки от и от

(малките) неща

daily inspiration

Когато ме мързи да обяснявам на дълго и широко за нещо тук, обичам да ти пускам песнички. Така музиката прави всичко вместо мен. Чиста работа. Остава само да слушаш.

If I get old, old fashioned
Would you get old, old fashioned with me?

:)

I put my soul in what I do

Фармацевтична индустрия

ТУК

Yo!

Сънувах, че ми предлагат работа като dj. Защото естествено не съм, щях да пускам само в понеделник(!). Логичното обяснение бе, че тогава в заведението не идват много хора, но пък моята музика, която щяла да е "слънчева" трябва да привлече именно тогава нови посетители. Концепцията беше такава, че тогава ще има и някакво супер свежо меню. Изобщо -- да се излъчва оптимизъм и добро настроение във всички посоки, ето защо имах за задача да си подбера и подходяща музика. И май бях съгласна?

Можеше дори да им потанцувам като се замисля.

Слънчев понеделник, моля. :)

can't stop the music

картинка*красота**

*назаем от
**Ани си я бива.

Под носOT ни

Къде е щастието?

sweetwords for the sour

Наоколо е лудница. Всички са по-лу-дя-ли -- сборното ми понятие за объркани, неразбрани, самотни, тотално изгубени в превода, уплашени.

Често ми казват у дома, че камбаната не бие втори път за глухите бабички.

Но пък те може да са със слухов апарат!

Останалото е порно.

Дали?

петък 13, а пък събота -- 14, nice!

Р: трябва да измислим какво ще правим на 14
Р: бахти тъпия ден
Р: :D
Д: LOL
Д: (rofl)

И след като ми стана толкова смешно, че така единодушно споделям мнението ти, ето и малко забавни картички по втория повод.









всичко от тук

А днес няма да се случи нищо лошо, много ясно.

cute

(хи-хи) :)

"Guy who?"

още

ELEKTRÖ BONUS

И за да придобиe импровизираният ми поздрав към теб завършек -- ти пожелавам да се чувстваш като в текста:

Du Du Du Du Du Du Du Du Du
Du Du Du Du Du Du Du Du Du

I´m singin´ in the rain
Just singin´ in the rain,
What a glorious feeling,
And I´m happy again.
I´m laughing at clouds
So dark, up above,
The sun´s in my heart
And I´m ready for love.

Let the stormy clouds chase.
Everyone from the place,
Come on with the rain
I have a smile on my face.
I´ll walk down the lane
With a happy refrain
Just singin', singin' in the rain.

Dancing in the rain.

I'm happy again.

I'm singin' and dancin' in the rain.

Dancin' and singin' in the rain.

p.s. Това не е блог за крака. :)

socks-to-make-you-smile@tokuda

Егати

На заветния 8-ми февруари 92 човека са посетили тоз' блог. И са циклили тук средно по минута и половина.

[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: of, аma...tova sa poreden pyt dokazva, che moje da se vqrva edinstveno na roditelite i nai-blizkite priqteli...
[08.2.09 г. 23:03] Desi: е да де
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ostanaloto e vyzduh pod nalqgane..
[08.2.09 г. 23:03] Desi: ама не мога да си легна с никой от тях
[08.2.09 г. 23:03] Desi: нали
[08.2.09 г. 23:03] Desi: :)
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ahhaha
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ei prase
[08.2.09 г. 23:04] Cvetelina: :)
[08.2.09 г. 23:04] Desi: еми да
[08.2.09 г. 23:04] Desi: ще си умра сама
[08.2.09 г. 23:04] Desi: и перфектна

Драма, драма. Да си умреш. От смях(?).

Нова публикация

Нямам какво да правя -- пиша си в блога.

След дълга дискусия, редуваща се е с вкусна храна, от която ми се повръща, затвърдихме желанието ни да се женим и да родим деца. И да не ни се повдига от мъжете до нас, сякаш са само донор.

Погледнах я в навлажнените й очи, не знам дали тя забеляза, че и моите са такива, но се разбрахме и без думи.

Това е положението, някой да влиза, твърдо и без да излиза.

В един момент бях намразила тази песен. Всъщност си е прекрасна.

кошмар

Добре, че все пак имам блог, за да мога да се оплаквам от ужасните неща, които ми се случват вече наистина незаслужено.

Малко преди 4 сутринта е, а през прозореца виждам пълната луна. Главата ми ще гръмне, коремът ми е на топка. Нужно ли е да казвам, че не мога да спра да плача? Този път ще е толкова нечовешки трудно евентуално някога да преодолея случилото се, че съвсем ще се превърна в празен човек. На глупавата явно възраст от 22 съм казвала "обичам те" 3 пъти с чиста съвест. И всеки път боли още повече -- наистина не знам какво става, а пък съвсем не ми се мисли какво следва.

Просто пак се оказах така неочаквано наранена, че съм смазана душевно. Нямам желание вече за нищо и никой. Не ми е интересно бъдеще, което да градя сама. Липсва ми опора, колкото и (уж) силна да съм.

Може и да страдам от синдрома на хората, които не могат да живеят и да се чувстват пълноценни сами. Или пък просто осъзнавам, че загубата е прекалено стойностна, за да я приема.

Не искам да се усмихвам вече. Всяка усмивка прикрива колко боли в действителност.

Вече нямам думи. Празно е.

честно

Вече не знам какво да правя с този блог. Лежа пред компютъра, слушам музика -- кара ме да не се чувствам толкова самотна, напрягам се да измисля каквото и да било. И не ми се получава особено.

снимка от

При липса на мързел и наличие на муза ще намина (скоро) пак. Като нищо да е утре, или пък не.

В очакване

не на Годо, а на времеви-пространствения континиум, обозначен като пролет/лято 2009.

Кака Pam за баба Vivienne. Отбелязвам, че общата възраст на двете е 108 години.


Първообраз на дрънкащия с китарката - Коцето Калки?



Снимки - Jurgen Teller.

citissimo!

Пищя с вътрешен глас, с другия и да го правя, надали ще ме чуеш точно сега. Ето я и драмата:

Май за втори път успявам да си самоизтрия иконката Desktop от Quick Launch toolbar-а. Дори не разбрах как стана, както и миналия път между другото. Талант, а.

Забравих дали бях научила как да я възстановявам там. Направо се побърквам, че вместо това ми се налага да използвам комбинация от клавиши, постигащи същия ефект, ама по много по-неприятен ми начин.

Затова те моля да ми обясниш как да я спечеля пак, за да се завърне здрава и читава на Taskbar-а.

Ще съм вечно признателна. И ще постигна вътрешна хармония, защото в момента е яко смут. Оф.

CopyPaste

Полагам (някакви) усилия да се подготвя за последния изпит, явяващ ми се, добре, че не и насън, фармакология. Повече от интересно ми е, а такъв беше и материалът за преминалите вече 3. Друг е въпросът, че времето е съвсем недостатъчно, а кривата на мотивацията спада с всяка секунда. Но -- остават само още 3 дни. Междувременно мога да те запозная с кратка статистика за ефикасността при различните методи за предпазване от нежелана бременност.

Да знаеш как да се пазиш. Или пък да не се.

Метод/Среден %

Лигиране на тръбите 99.96
Комбинирани орални контрацептиви 98
Само гестагени 97.5
Спирали 95
Кондоми 90
Пяна, крем, супозитории 82
Коитус интеруптус 77
Календарен метод 76
Влагалищни промивки 60

Пристига директно от лекцията Фармакологични аспекти на хормоналната контрацепция от доц. Н.Данчев, която завършва така:

Тоталният риск от приема на орални хормонални контрацептиви е много по-нисък от тоталния риск от нежелана бременност. (Т.е. решаваш сам кой от двата риска да поемеш.)

И после се появява това:

Супер!

+laugh

снимка flickr

3 down, one more to go!

stupid session
we want passion

снимка flickr

Nervsounds?

С много от приложенията за iPhone можеш тотално да си пропилееш времето. (Ако си на 15?)

Например с това. (Въз)Произвежда побъркващи звуци като дране с нокти по зелена дъска, пилене на зъби с 3 различни наконечника, всеки със своеобразен и каращ те да настръхнеш ефект, "галене" на балон от призрачна ръка с грижливо поддържан маникюр, която го пука ако знаеш как да подходиш, и накрая - скрибуцащ стиропор. (На 15+ съм! :))

А сега и гвоздеят:

JUST WANNA DANCE!

Моля, някой да откликне, присъединявайки се в най-скоро време към истеричния призив от заглавието на публикацията!

В противен случай не отговарям!. :)

Пътеводна светлина тук!

Winter relationships

Не стига, че има още половин сесия, ами е и зима. Комбинацията е очаквано ужасна. Изпускам почти неусетно кризата, както и тя мен, което не е зле. Изпуснах обаче и Ани - вече лошо, но пък поправимо. ;)

The Women е първият филм , който гледам от 105-6 години насам. И сигурно защото съм отвикнала да се ангажирам за повече от половин час с някаква история, взе, че ми хареса. Беше точно какъвто ми го описаха: за смях и за сълзи, женски филм.

И за какво ли пък си говорят жените? За чувства разбира се!

Чувстваш се, сякаш някой те е ударил в стомаха. Сякаш сърцето ти спира да бие.
Като в сън си... От онези, в които пропадаш и отчаяно искаш да се събудиш, преди да паднеш на земята, но всичко е извън твоя контрол. (изневярата)

Щеше да е по-лесно, ако не го обичах. Трябва да има хапче, от което любовта изчезва. Защо искаш да изчезне? Достатъчно трудно е да я намериш. (разочарованието)

Знаеш ли какво е чувството? Подобно на синдром след ампутация. Изгубил си някаква част от себе си, но все още имаш чувството, че е там. (загубата на добър приятел)

Казаха, че не можем да имаме всичко? Можем. Въпросът е, дали го искаме. Не искам всичко. Само малка част. Аз също, доста изморително е. (осъзнаване на прекалените понякога амбиции)

Мисля, че истинската красота е неподправена. Тя е в простите неща.

Съгласявам се и с последния цитат. И си лягам.

♥

снимка bubble.tease

WHO*

Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствието на болест и неразположение.

Дефиниция на понятието здраве в Хартата на Световната здравна организация(*).

Спадаш ли към здравите по определение?

Надявам се, че да. Поздрави се по случая, моля. :)

Frage? Antwort.

Какво правя? Miuccia. (Ми уча.)

снимка catheadsix

Apple pie

от тук

За Новата година да тропнем ний хорце!

Извинявам се на всички, които не са чули звучното ми "За много години!", а ми се е искало да им го кажа лично. Наистина се надявам да е било (не)съзнателно забавно до малките часове и да сте били в компания от стойностни приятели.

Пък, в предсесийни неволи, се сещам, че 2008 си беше хубава година. Една равносметка на случилото се ми се струва съвсем естествена. Букет от емоции имаше, при това пъстър. След известно количество драматични дни, редували се с прекрасни, си мисля, че всичко е трябвало да се случи по този начин. Лятото беше страхотно, за което благодаря на немалкото участници.

Не мога да не спомена, с неприкрито удоволствие (три отрицания до тук:)), че покрай писанията наоколо срещнах чудесни хора. Продължавам да се изненадвам как можеш да "опознаеш" почти случаен човек и едно премерно количество споделената лична информация да изгради реална представа за него.

А удоволствието от писането не е изчезнало, просто го изпратих в Бразилия, докато премине критичният период покрай uni-задълженията.

Hide the kids. It's horo time.



Самоучител за хорото, ей ти го и него.

Снимка Emilofero