Под носOT ни

Къде е щастието?

sweetwords for the sour

Наоколо е лудница. Всички са по-лу-дя-ли -- сборното ми понятие за объркани, неразбрани, самотни, тотално изгубени в превода, уплашени.

Често ми казват у дома, че камбаната не бие втори път за глухите бабички.

Но пък те може да са със слухов апарат!

Останалото е порно.

Дали?

петък 13, а пък събота -- 14, nice!

Р: трябва да измислим какво ще правим на 14
Р: бахти тъпия ден
Р: :D
Д: LOL
Д: (rofl)

И след като ми стана толкова смешно, че така единодушно споделям мнението ти, ето и малко забавни картички по втория повод.









всичко от тук

А днес няма да се случи нищо лошо, много ясно.

cute

(хи-хи) :)

"Guy who?"

още

ELEKTRÖ BONUS

И за да придобиe импровизираният ми поздрав към теб завършек -- ти пожелавам да се чувстваш като в текста:

Du Du Du Du Du Du Du Du Du
Du Du Du Du Du Du Du Du Du

I´m singin´ in the rain
Just singin´ in the rain,
What a glorious feeling,
And I´m happy again.
I´m laughing at clouds
So dark, up above,
The sun´s in my heart
And I´m ready for love.

Let the stormy clouds chase.
Everyone from the place,
Come on with the rain
I have a smile on my face.
I´ll walk down the lane
With a happy refrain
Just singin', singin' in the rain.

Dancing in the rain.

I'm happy again.

I'm singin' and dancin' in the rain.

Dancin' and singin' in the rain.

p.s. Това не е блог за крака. :)

socks-to-make-you-smile@tokuda

Егати

На заветния 8-ми февруари 92 човека са посетили тоз' блог. И са циклили тук средно по минута и половина.

[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: of, аma...tova sa poreden pyt dokazva, che moje da se vqrva edinstveno na roditelite i nai-blizkite priqteli...
[08.2.09 г. 23:03] Desi: е да де
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ostanaloto e vyzduh pod nalqgane..
[08.2.09 г. 23:03] Desi: ама не мога да си легна с никой от тях
[08.2.09 г. 23:03] Desi: нали
[08.2.09 г. 23:03] Desi: :)
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ahhaha
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ei prase
[08.2.09 г. 23:04] Cvetelina: :)
[08.2.09 г. 23:04] Desi: еми да
[08.2.09 г. 23:04] Desi: ще си умра сама
[08.2.09 г. 23:04] Desi: и перфектна

Драма, драма. Да си умреш. От смях(?).

Нова публикация

Нямам какво да правя -- пиша си в блога.

След дълга дискусия, редуваща се е с вкусна храна, от която ми се повръща, затвърдихме желанието ни да се женим и да родим деца. И да не ни се повдига от мъжете до нас, сякаш са само донор.

Погледнах я в навлажнените й очи, не знам дали тя забеляза, че и моите са такива, но се разбрахме и без думи.

Това е положението, някой да влиза, твърдо и без да излиза.

В един момент бях намразила тази песен. Всъщност си е прекрасна.

кошмар

Добре, че все пак имам блог, за да мога да се оплаквам от ужасните неща, които ми се случват вече наистина незаслужено.

Малко преди 4 сутринта е, а през прозореца виждам пълната луна. Главата ми ще гръмне, коремът ми е на топка. Нужно ли е да казвам, че не мога да спра да плача? Този път ще е толкова нечовешки трудно евентуално някога да преодолея случилото се, че съвсем ще се превърна в празен човек. На глупавата явно възраст от 22 съм казвала "обичам те" 3 пъти с чиста съвест. И всеки път боли още повече -- наистина не знам какво става, а пък съвсем не ми се мисли какво следва.

Просто пак се оказах така неочаквано наранена, че съм смазана душевно. Нямам желание вече за нищо и никой. Не ми е интересно бъдеще, което да градя сама. Липсва ми опора, колкото и (уж) силна да съм.

Може и да страдам от синдрома на хората, които не могат да живеят и да се чувстват пълноценни сами. Или пък просто осъзнавам, че загубата е прекалено стойностна, за да я приема.

Не искам да се усмихвам вече. Всяка усмивка прикрива колко боли в действителност.

Вече нямам думи. Празно е.

честно

Вече не знам какво да правя с този блог. Лежа пред компютъра, слушам музика -- кара ме да не се чувствам толкова самотна, напрягам се да измисля каквото и да било. И не ми се получава особено.

снимка от

При липса на мързел и наличие на муза ще намина (скоро) пак. Като нищо да е утре, или пък не.

В очакване

не на Годо, а на времеви-пространствения континиум, обозначен като пролет/лято 2009.

Кака Pam за баба Vivienne. Отбелязвам, че общата възраст на двете е 108 години.


Първообраз на дрънкащия с китарката - Коцето Калки?



Снимки - Jurgen Teller.

citissimo!

Пищя с вътрешен глас, с другия и да го правя, надали ще ме чуеш точно сега. Ето я и драмата:

Май за втори път успявам да си самоизтрия иконката Desktop от Quick Launch toolbar-а. Дори не разбрах как стана, както и миналия път между другото. Талант, а.

Забравих дали бях научила как да я възстановявам там. Направо се побърквам, че вместо това ми се налага да използвам комбинация от клавиши, постигащи същия ефект, ама по много по-неприятен ми начин.

Затова те моля да ми обясниш как да я спечеля пак, за да се завърне здрава и читава на Taskbar-а.

Ще съм вечно признателна. И ще постигна вътрешна хармония, защото в момента е яко смут. Оф.

CopyPaste

Полагам (някакви) усилия да се подготвя за последния изпит, явяващ ми се, добре, че не и насън, фармакология. Повече от интересно ми е, а такъв беше и материалът за преминалите вече 3. Друг е въпросът, че времето е съвсем недостатъчно, а кривата на мотивацията спада с всяка секунда. Но -- остават само още 3 дни. Междувременно мога да те запозная с кратка статистика за ефикасността при различните методи за предпазване от нежелана бременност.

Да знаеш как да се пазиш. Или пък да не се.

Метод/Среден %

Лигиране на тръбите 99.96
Комбинирани орални контрацептиви 98
Само гестагени 97.5
Спирали 95
Кондоми 90
Пяна, крем, супозитории 82
Коитус интеруптус 77
Календарен метод 76
Влагалищни промивки 60

Пристига директно от лекцията Фармакологични аспекти на хормоналната контрацепция от доц. Н.Данчев, която завършва така:

Тоталният риск от приема на орални хормонални контрацептиви е много по-нисък от тоталния риск от нежелана бременност. (Т.е. решаваш сам кой от двата риска да поемеш.)

И после се появява това:

Супер!

+laugh

снимка flickr

3 down, one more to go!

stupid session
we want passion

снимка flickr

Nervsounds?

С много от приложенията за iPhone можеш тотално да си пропилееш времето. (Ако си на 15?)

Например с това. (Въз)Произвежда побъркващи звуци като дране с нокти по зелена дъска, пилене на зъби с 3 различни наконечника, всеки със своеобразен и каращ те да настръхнеш ефект, "галене" на балон от призрачна ръка с грижливо поддържан маникюр, която го пука ако знаеш как да подходиш, и накрая - скрибуцащ стиропор. (На 15+ съм! :))

А сега и гвоздеят:

JUST WANNA DANCE!

Моля, някой да откликне, присъединявайки се в най-скоро време към истеричния призив от заглавието на публикацията!

В противен случай не отговарям!. :)

Пътеводна светлина тук!

Winter relationships

Не стига, че има още половин сесия, ами е и зима. Комбинацията е очаквано ужасна. Изпускам почти неусетно кризата, както и тя мен, което не е зле. Изпуснах обаче и Ани - вече лошо, но пък поправимо. ;)

The Women е първият филм , който гледам от 105-6 години насам. И сигурно защото съм отвикнала да се ангажирам за повече от половин час с някаква история, взе, че ми хареса. Беше точно какъвто ми го описаха: за смях и за сълзи, женски филм.

И за какво ли пък си говорят жените? За чувства разбира се!

Чувстваш се, сякаш някой те е ударил в стомаха. Сякаш сърцето ти спира да бие.
Като в сън си... От онези, в които пропадаш и отчаяно искаш да се събудиш, преди да паднеш на земята, но всичко е извън твоя контрол. (изневярата)

Щеше да е по-лесно, ако не го обичах. Трябва да има хапче, от което любовта изчезва. Защо искаш да изчезне? Достатъчно трудно е да я намериш. (разочарованието)

Знаеш ли какво е чувството? Подобно на синдром след ампутация. Изгубил си някаква част от себе си, но все още имаш чувството, че е там. (загубата на добър приятел)

Казаха, че не можем да имаме всичко? Можем. Въпросът е, дали го искаме. Не искам всичко. Само малка част. Аз също, доста изморително е. (осъзнаване на прекалените понякога амбиции)

Мисля, че истинската красота е неподправена. Тя е в простите неща.

Съгласявам се и с последния цитат. И си лягам.

♥

снимка bubble.tease

WHO*

Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствието на болест и неразположение.

Дефиниция на понятието здраве в Хартата на Световната здравна организация(*).

Спадаш ли към здравите по определение?

Надявам се, че да. Поздрави се по случая, моля. :)

Frage? Antwort.

Какво правя? Miuccia. (Ми уча.)

снимка catheadsix

Apple pie

от тук

За Новата година да тропнем ний хорце!

Извинявам се на всички, които не са чули звучното ми "За много години!", а ми се е искало да им го кажа лично. Наистина се надявам да е било (не)съзнателно забавно до малките часове и да сте били в компания от стойностни приятели.

Пък, в предсесийни неволи, се сещам, че 2008 си беше хубава година. Една равносметка на случилото се ми се струва съвсем естествена. Букет от емоции имаше, при това пъстър. След известно количество драматични дни, редували се с прекрасни, си мисля, че всичко е трябвало да се случи по този начин. Лятото беше страхотно, за което благодаря на немалкото участници.

Не мога да не спомена, с неприкрито удоволствие (три отрицания до тук:)), че покрай писанията наоколо срещнах чудесни хора. Продължавам да се изненадвам как можеш да "опознаеш" почти случаен човек и едно премерно количество споделената лична информация да изгради реална представа за него.

А удоволствието от писането не е изчезнало, просто го изпратих в Бразилия, докато премине критичният период покрай uni-задълженията.

Hide the kids. It's horo time.



Самоучител за хорото, ей ти го и него.

Снимка Emilofero

Хем играят, хем пеят

Актьор и актриса, които не се излагат в певческите си начинания. А именно:

Jason Schwartzman, станал ми особено мил и любим след The darjeeling limited, с неговата Coconut records. Вече имат един албум, новият - Davy, догодина. Това може да се разбира и като от утре.

Дамата е Lenka, с фамилия Kripak.

Стилът на австралийката бива оприличен с този на Yael Naim. Нейни песни са звучали покрай грозната Бети и анатомията на Грей, което няма никакво значение. Чух The Show, а ето го и най-новото й видео:

Не ме дразни*

*Eatmass ми дойде в повече.

Oще един ден

Лягам си след малко. Изобщо не мога да си позволя да стоя будна до късно покрай сесията. Създадох си почти спартански режим, към който все още се придържам стоически. Социалните контакти, уви, ми се налага да сведа до минимум. Последното спира да важи от края на януари.

На всичкото отгоре сънувам разни гадни неща. Вместо мозъкът ми да си почива поне нощем, той се тормози. И все пак си мисля, че по-добре насън, отколкото наяве.

След днешната среща на класа, пак установих, понеже бях позабравила, че в гимназията ни беше много хубаво. Кой бе най-яркият ни спомен от там, как се виждаме след 10 години, кой ще се ожени пръв - въпроси, на които някак съчинихме полу(не)сериозни отговори. Листчетата, на които стоят те, все някога ще бъдат погледнати и написаното сравнено със случилото се.

Не е ли интересно, че изобщо не знаеш какво ще ти се случи утре? Или пък е страшно, или пък е вълнуващо?

Преяде ли?!

А ти си мислеше, че след Коледа всичко приключва, и най-накрая ще можеш да починеш от кльопачка и пиене. Но не би! Ей на, пак повод.

26 декември е и ако се чувстваш в България - честит ти ден на бащата. Ако тялом и/или духом си на друго място, можеш да се информираш допълнително за часът и мястото на събитието.

снимка от тук

Бонус: Хитът сред подаръците by nikru

Desi Atropine Eyes

Вчера ми беше особено светло. Светли празници желая и на теб. :)

True believer

Не съм писала от толкова много време приличен текст тук, затова прости ми, ако следващите редове звучат някак дървено - надявам се да вляза във форма все някак.

Цъкам с език - колко неприлично тъмно е навън за, в действителност, доста ранния час. Усилията ми да се подготвя за предпоследния ден преди фиктивната почивка около празниците клонят към нула. Съсредоточавам се в една точка и едва държа очи отворени, а главата ми ще се пръсне от ударите с въображаем чук, но(!) колко хубаво е, когато мислим едновременно един за друг. Звъня, звънят ми - красиво се получава синхронът между действия и чувства.

Смених наскоро крушката на една лампа - сега силата, с която свети, често се променя без човешка намеса. Основен принцип - оставям я да се държи като себе си, само така ще си е щастлива и ще функционира достойно.
Разказвам ти за лампа като за одушевен предмет, sorry, много съм странна. :)
Към края на годината често правим равносметка на случилото ни се. Времето минава ужасно бързо, направо си е притеснително! И си струва да се запазят само хубавите моменти като маркер за определния изминал период . С тяхна помощ неприятното избледнява и все някога ще бъде отмито като оранжевата боя от бяла лабораторна престилка.
(снимки от тук)

Привидна сивота

Доста съм лаконична напоследък. Но всъщност всичко е чудесно. Picassoманията започва официално от утре. Да живее Моледа.

Human after all

Жена, човек - така ни класифицираха, попълвайки пропуска, даващ достъп до не-знам-защо-така строго охраняваната сграда на Национален център по опазване на общественото здраве (aka Хигиената). Виждаш последната снимка на въпросния документ, който ни бе взет на изхода от свеж чичко-пазач.

А ако са сбъркали с мен? Бжжжт!

Да си направиш...таблетка

Посвещават ни във въпросното изкуство, за да получи не просто такава, а добра. (Не й викайте хапче, може да ви се обиди.) Докато се опитваме да станем по-умели, ти предлагам да се запознаеш по-отблизо с процесите, които овладяваме от 14 седмици.

Видеото можеш да видиш тук. Коментарът на авторът е по немски точен.

Traumkleid

Колко щеше да е хубаво,

ако поне веднъж седмично панталонът задължително остава
в гардероба - заменяйки практичността му с женственост, излъчвана от
една красива рокля или пола...

Daily mood

Причинно-следствена връзка

Lily Allen - The Fear

Въпросното есе post factum

Българска Фармацевтична Студентска Асоциация

GlaxoSmithKline

Обявява

Конкурс за есе на тема

„ОТС продуктите и препоръката на фармацевта”

краен срок: 15.05.2008г.

Подготвих си най-прилежно текста, изпратих го и зачаках, докато в един момент мина прекалено много време и взех, че забравих за него. За 6 месеца могат да се случат много неща. И в понеделник, носейки табла с кексчета от Чичо Costa (Starbucks е ужас!), разбрах кой печели. Ей го:

OTC продуктите и препоръката на фармацевта

Фармацевтът е здравен специалист, който предоставя здравни услуги и грижи, като същевременно е свързващото звено между лекар и пациент. В тази си роля, фармацевт е професионалистът, който гарантира безопасността на лекарствените продукти и ефикасното им приложение. При предоставянето на продукти без рецепта (ОТС продукти) дистанцията между него и пациента се скъсява – в тези случаи той е длъжен да бъде достатъчно информиран и подготвен, за да реагира адекватно на нуждите на болния. Нарастващият брой на ОТС продуктите затруднява все повече крайния потребител при вземането на решение какво точно да приложи за неговия конкретен случай. Мащабните рекламни кампанни привличат значително вниманието на пациентите, които идват в аптеката с намерението да търсят определени нови и добили популярност продукти, без да се замислят дали именно те са подходящи при техните симптоми. Точно тук се намесва фармацевтът, който – разчитайки на своята компетентност и познавайки спецификациите на ОТС продуктите, възможни да бъдат от полза за конкретния пациент, – е в състояние да препоръча най-точното.

Оver the counter са продуктите, които могат да бъдат закупени без лекарско предписание. Изключителната им популярност в обществото и широката им употреба се дължат на факта, че те „спестяват” време за посещение при лекар и финансовите средства, които биха били изразходени за такова.
За много хора, които не са специалисти, е трудно да оценят плюсовте и минусите на даден лекарствен продукт, независимо от това, че те може и да са добре информирани относно действието му. Наложително е да се обяснява, че не е необходимо да се дават на всеки човек едни и същи лекарства, а трябва да се гледа на всеки пациент като индивидуален случай и да се оцени какво е най-добре за него. Затова не е лесна задачата, стояща пред фармацевта – да спре силното изкушение, изпитвано от пациенти, да намерят прост отговор на сложни проблеми.

Налице е конфликтът и на самия фармацевт със себе си – от една страна, той е в ролята на мениджър, който иска да разпространи нов продукт на пазара, а от друга е загрижен за своите пациенти, които не винаги имат нужда от най-новото лекарсто за подобряване на тяхното здраве.
Въвеждането на понятие като „етичен маркетинг” на лекарства е от голямо значение, тъй като задача на фармацевта е да информира и лекаря, и пациента за потенциалните ползи и страничните ефекти на конкретно лечебно средство.

Цел на добре подготвения фармацевт е да комуникира на такова ниво с пациентите си, че при възникване на евентуално неочаквано влошаване или при неефикасност от страна на отпуснатите медикаменти, пациентът да се върне обратно в аптеката, за да сподели затрудненията. Диалогът не бива да бъде прекъсван, а подновен, и отново да бъдат обсъдени всички аспекти на заболяването за конктерния пациент, а междувременно фармацевтът да мисли какво може да е пропуснато или невзето под внимание при предишната консултация.
От значение е при разговор с пациента да бъдат оценявани по значимост симптомите, които той твърди, че има, и да бъдат разграничени от „лъжливи” такива. Този подход е от голяма полза за фармацевта и спомага за взимане на правилно лечение, тъй като нерядко хората идват в аптеката, като предварително са решили, че са болни от определена болест, само защото част от симптомите им съвпадат с нейните. Случва се пациентът да сподели със своя фармацевт опасенията си за дадено заболяване и по този начин да насочи специалиста към продукти, свързани с него. Един внимателен фармацевт се вслушва в безпокойствата на своя пациент и е от голяма полза да го подтикне да опише симптомите си с най-малки подробности, като му обясни, че само така ще може да му препоръча най-подходящия ОТС продукт.

Фармацевтът винаги е длъжен да търси консултация – било то от производителя, от колега или лекар, а също и в специализирана литература относно всичко, за което се чувства недостатъчно информиран, но което засяга и е важно за здравето на пациентите.
Тъй като разпространението на ОТС продуктите зависи него, той е opinion leader относно тяхната ефикасност и приложение. Подготвеният фармацевт умее да борави с новите продукти и да различава фините нюанси между тях.
Идвайки в аптеката, един пациент трябва да бъде сигурен, че ще получи правилна консултация. Полезна е практиката фармацевти да организират именно в аптеките обучение за пациенти относно правилната употребата на ОТС-продукти - едно място се извършва както демонстрация на продукта, така и отпускането му.

Фармацевтичното образование дава на придобилите го знание и способност да помагат на обществото. Имайки предвид доверието, което се гласува на фармацевта от пациента, често пъти и негласно, то трябва да бъде оправдано.
Още в началото на нашето образование осъзнаваме, че фармацията е неизбежна част от ежедневието – под една или друга форма тя бива използвана и се намира около нас. За съжаление все още много хора чакат до последния момент, преди да потърсят професионална помощ. Препоръчвайки им различни ОТС продукти, обучавайки ги за правилното им прилагане, обяснявайки от какво голямо значение е профилактиката, особено при редица тежки заболявания с висок процент на смъртност, фармацевтът изпълнява своя дълг към обществото, а и към самия себе си като човек.


При изговяне на есето са използвани:
1. How Doctors Think, Jerome Groopman, M.D. в превод от издателство „Изток-Запад”, 2008

Супер изненада. :)

Делнично/Дневнично

След 5 часа сън преливам от енергия. Навън е тъмно, но топло. Позволявам си леко шляене, вече би трябвало да знаеш за предимствата на ранното ставане. Купувам любимо списание и го прегръщам като трофей, защото рискувам да разсече тялото ми по диагонал, ако го нося в чантата.

Колко е хубаво само, когато някой ти каже още в понеделник, че се радва, защото седмицата му е започнала с теб. А когато го чуеш неколкократно - иде ти да се разтопиш като шоколад върху палачинка. И искаш да заразиш всички, с оптимизъм.

Разминавам се с доста хора сутрин - един ден може би ще ми липсват тези ранни разходки. Все още е мрачно и притихнало, можеш необезпокоявано да се потопиш в малките улички и да се препъваш по неравностите на паветата им без да те видят. Наоколо се разнасят димящи кафета и безплатни вестници, зяпам разсеяно витрините на симпатични малки магазинчета за какво ли не, не пропускам да регистрирам критично и собственото си отражение в тях. Вниманието ми привличат прясно залепени афиши, красиви елементи по рухнали сгради и вглъбен работник, доставящ щайги с питки за дюнери. Кучкарите следват отегчено любимците си, лелички продават топли гевреци по ъглите. Вървейки, подреждам задачите за деня по приоритет, започвам и малко да огладнявам. Татковци водят за ръка дечица на градина, а невръстни ученички на групички цупят гланцираните си устни.

Понякога, вместо да слушам музика и да се крия зад слънчеви очила, предпочитам да се движа сред уличните шумове и под съпровода на потракващи дамски токове. Усмихвам се, когато на пешеходна пътека ми направят предимство, а слънцето вече се показва и ме заслепява приятно.

Казах ли, че съм щастлива?

3 малки прасенца

Грешка - принцески.

Изненадващо, женското приятелство наистина съществува(ло).

При това - чудесно.

Enchanted forest и Africa works може би ще се окажат непринудено добра комбинация. Ще я запазим в тайна (от теб).

Всичко това ще бъде разбрано само от две читателки. Факт. Опитай се да ги идентифицираш на снимките. Няма да можеш. Там не са те като малки, но случайната прилика е поразителна. Не ги познаваш и без това.


снимки Bing! Bright Ideas; обърни внимание за миг и на Alzheimer's Awareness

Просто е

ПАЗИ СЕ.