On a night like this

- I wanna stay forever.

Kylie - беше невероятна (поклон), (поклон) и пак - (поклон).



Накратко:

Развеселиха ни за начало с Sam Sparro - Black & Gold (merci!), Justice - DVNO и май Dance, а и други, които не си струва да споменавам. Факт е, че нямаше подгряваща група. А и не се сещам кого можеха да поканят.

Хубаво впечатление ми направи публиката от културни млади хора, но сякаш не беше запълнен капацитетът на стадиона.

Балетът на Kylie често изглеждаше, че и се държеше садо-мазо. Бяха страхотни.

Самата тя е толкова секси на живо, че всеки, който я изпусна по собствено желание - се прецака!

Съжалявам само, че нямам снимки, но половината от некултурните зрители бяха отишли явно да заснемат този велик момент от живота си с мобилните си телефони, а не да се насладят на концерта. Така че - скоро ще видиш все някъде.

Аз отивам да си пея и танцувам под душа. До скоро. :)

Маroon 5 & Rihanna - If I Never See Your Face Again

За разсънване

направих добро дело. И тъй като не правя такива неща всеки ден, - се почувствах супер. Случи се така, че вместо ранно ставане в 8 и залягне над учебниците, си станах в 9 най-спокойно и отидох да си мия зъбите. Но, както често се случва в страхотно-построения-ни-блок, токът пак спря - за секунди, но достатъчно кратко за кофти случка.

Мисля, че тук са 12 етажа, но може и да са малко повече. Обслужва ги един от най-калпавите асансьори на света - честно, по-скапан в нов блок не съм виждала. Сглобяван е явно от самоуки знахари в Китай или просто на някой са му дали купчина ненужни ламарини и са му казали - "Я да видим какво можеш да направиш от тях!". Освен това стои от 2,5 години опакован в найлони - "за да не се цапа", а всъщност - защото чистачката я мързи да го поддържа всеки ден в добро състояние, след като е превозил поредната глутница майстори-палачори.

Както и да е - чуха се писъци и блъскане в асансьора някъде над мен. Някаква жена беше заседнала и сигурно щеше да си загине там ако трябваше да разчита на т.нар. портиер долу, който е пълен глухар. Освен това ми държи сметка кой идва у нас, но за това друг път.

Слизам аз бързо долу по пижама, а той си пафка пред входа невъзмутимо. Докато му обясня какво става и той да реагира мина притеснително много време, затово взех нещата в свои ръце. (хохо!) Обадих се по телефона за спешни случаи, лепнат на вратата на асансьора, забележи - отвън! Има и вътре - но там няма обхват. Много хитро, а?

Екипът е вече тук и оправя бъркотията, така че мога да си отдъхна и аз. :)

Благодарност

на Ани, която отново помогна, и не ми се разсърди, че знам - нищо. Ани, исках да ти намеря подходящата картичка от тук, но както сама виждаш - повечето не са много удачни за нашата ситуация. :D

Избрах ти все пак няколко:







Това на последната картинка си ти! :)

Zeiss

Откакто ми се налага да нося очила, а това не е от скоро - 7-8 години (остарявам), започнах да обръщам повече внимание на зрението си, или поне се опитвам. Ако и ти си цайсат знаеш, че пекне ли слънце - трябва да се мисли за други варианти. Сещам се за следните възможности: очила и шапка с козирка, слънчеви очила с диоптър, лещи и слънчеви очила.

Аз лично практикувам последния вариант, но често казано не е много удобно, защото лещите не са за всеки. Търсейки спасение за уморените ми от тях, а и от стоенето пред компютъра, очи, днес се запътих към аптеката да си купя капки. Както и очаквах, ми дадоха Visine.

И тук идва моментът да си блъскам главата от яд, че не съм прочела предварително кратката характеристика на продукта у дома. Защото, въпреки, че специално поисках капки, които могат да се използват и по време на носенето на контактни лещи, в точка 6.2 Несъвместимости пише:

Трябва да се избягва директен контакт с контактни лещи.
Помощното вещество benzalkonium chloride може да обезцвети контактните лещи. Затова контактните лещи трябва да се махнат преди употребата на капките за очи.

Еми много хубаво, но не беше това начинът да ми ги пробутате, по-възрастна колежке! Грр.

"Get the waterbed, Wilson. Live the dream!"

Сигурна съм, че и ти се питаш понякога - ако не бях направил така преди, какво ли щеше да стане сега?

Днес, гледайки поредният епизод на House M.D., си помислих - искам ли водно легло?

Накратко:

Д-р Уилсън, който се е женил няколко пъти, цял живот угажда на съпругите си, защото "ги обича". Но не е бил истински щастлив, защото не е бил докрай себе си. Водното легло е нещо, за което винаги е мечтал, но му се е налагало да спи на други матраци, купени по желание на жените, с които е бил.
В последствие се оказа, че водното легло е неудобно, но той осъществи мечтата си да го има, пък дори и за кратко, и явно намери хармония.

Да, и аз искам. :)

Daddy



is so cute! :)

Agyness Deyn - Who

Първото видео на новата fashion-икона Agy, която... пропя. :)

Доза wallpapers

(Заглавието трябваше да напомня доза проза, но, уви, не е толкова благозвучно.)

Зяпам си аз в Pixelgirl и си харесах:



Много ми се понрави, че има сбутани думички. Затова се разрових в галерията на създателя и открих:

За меланхолика в теб:



Tова горе е авторът. Подозирам, че на по-долният - също.







И в случай, че си оптимистично настроен за светлото бъдеще:

Дрешник

Дрехите са ми мания, както и твоя, предполагам. Имам ужасно много, постоянно си купувам и никога не ми стигат. Складирам ги в няколко гардероба, локализирани в два града, и въпреки това не се стърпявам и си взимам още и още.

За това обвинявам всички списания, филми, витрини, т.е. рекламата и влиянието й върху мен. Като бях дете имах едно яке за съответния сезон; ново получавах, когато старото се скъса. Сега имам сигурно 15 - стоят си на закачалките и чакат да ги огрее.

Не мога да си обясня тази нужда, изпадам в лек транс при вида на новата колекция. Не стига, че съм ужасен консуматор, ами трябва да задоволявам тази си нужда постоянно. Определено харча по-малко за храна и ще продължавам да не разбирам хората, чиито доходи отиват основно за това. (Тук не включвам онези, които просто нямат друг избор.) z.B. - у дома храната е издигната в култ; аз ям, колкото да мога да щъкам.

Обратно към дрехите - освен, че са всеобща страст на жените, успяват да променят хората към по-добре изглеждащи такива, стига да умеят да си служат с тях. Не помня дали съм писала по-рано за това, но с риск да се повторя - облеклото е едно от първите неща, които забелязвам у някого. Не ме интересува дали човекът е красив или грозен, ако е облечен по начин, който харесам, веднага ме спечелва. (Това не е правилно, знам.) Естествено става дума само за първи впечатления.

И тук винаги си задавам въпроса - какво забелязват хората първо в теб - очи, лице, телосложение, коса... Ако всичко това е перфектно, но облеклото е, хм, пошло, става адски неприятно. Може би затова с една от най-добрите ми приятелки имаме почти еднакви дрехи, само различни размери. :)

Друго, от което трябва да се възмутя, понеже е крайно време, са цените. Ето: Тез' луди ли са?! Така. И да не се оправдават с EU, там е доста по-тънко.

Накрая искам да кажа, че не съм някоя кокона, която няма да си говори с теб, ако си с бели чорапи и сандали, тип германец-на-море (дори напоследък видях снимки на доста сполучливи такива комбинации), а по-скоро да обръщаш внимание на себе си. Защото е хубаво не да си модерен, а да имаш свой стил.

Внимание - румънци

Превзеха ни - това е.

Днес разхождам Moby около паметника и изскача една групичка с ранички (и банички) и ме питат къде е пантеонът. Как бяха стигнали до моя квартал - не знам, той е доста зачукан.

Преди няколко дни бяха щурмували kfc - не стига, че е мизерно тясно, ами те бяха - както каза Илиян - накацали по десетима на 2 крилца. Направи ми впечатление, че повечето братя румънци не знаят английски. Дори бих казала - знаят си само техния език.

Иначе е хубаво, че идват. Хотелите - пълни, местата за паркиране - също. И двете не ме бъркат по принцип. Но от друга страна си харчат тук парите, пазаруват като невидяли всякакви боклуци, създават атмосфера и не е толкова пуст градът. А и не изглеждат изпаднали като, станалите вече почти местни, германци и англичани.

Още две-три седмици и сезонът ще е официално открит - очаквам повишена концентрация на хубавите жени и алкохолния градус. (sun)

Justice - Stress



Знаеш, че не обичам песни без вокали. Или пък току-що научи. ;)

Благодарение на Perez обаче съм в час с новите клипове, отново. Затова някак и песента не ми се стори толкова лоша - иначе ако беше на iPod-а, и без да съм гледала видеото, да е забравена и поругана отдавна. :)

А момченцата от клипа са доста зли, успяха да ме сплашат. (stress)

Chromeo - Fancy Footwork




Третото видео от едноименният им Албум. Тук са другите. Имат си и подобаващи за клипа крачета.

Чудничко



Добре, че не съм от участващите. Но и така - пак не ми е смешно.

Извинение, по телефона

Току що се обади същата жена. Каза, че звъняла преди около 40 минути, говорила с някакво детенце, извини се и пожела весели празници. Отвърнах й, че е говорила с мен, при което тя се изненада искрено, като допълни - "Наистина ли? Ама то звучеше като малко дете, момченце или момиченце? А Вие на колко сте години?!" При което, като й казах, че съм на 21 - "Хмм, еми може, с тези генно модифицирани неща в днешни дни, всичко е възможно!"
Била се върнала тъкмо от пазар, и след като набрала грешно номерът, и сме провели разговорът от по-долу, цитирам - побесняла. Сладурана! :)
Бабчето дори си каза трите имена (фамилията й беше от онези с двете части, свързани с тире) за финал и адреса, заедно с пожелание за весели празници отново.

Сега е и мой ред да се извиня за картинката със зайчето, но мисля, че ще ме разберете.

Нахалство, по телефона

- Ало, търся капитан Тодор Пейков, обажда се Георги Младенов. (Казва го женски глас!)
- Имате грешка.
- А тогава защо се обаждате вие?! (Възмутено, и затваря.)

След секунди:

(звъни същият номери )

- Обаждам се, защото това е моят домашен телефон. (Аз просто продължавам разговора от преди малко...)
- Е какъв е той?
- Този, който сте набрали. (Не го знам, защото ни е от скоро, затова се опитвам да се измъкна криво-ляво.)
- Къде живеете? На улица 8-ми приморски полк, нали?
- Не, в квартал Бриз.
- Тоя в коя посока от Варна е?
- Това е квартал на Варна, как така в коя посока е?

Нещо изломоти и затвори. Имаше супер нагъл глас, бих я пречукала. Гррр!

Моят принос

към Клонирай ми овца ще започне официално с :

Свилен от Остава:



и Paul Rudd:



Очаквам бурно развитие на рубриката! ;)

Старост-нерадост

Това ли е начинът да привличаш внимание, когато станеш дъртоза ?!

Traffic sources

Да взема и аз да покажа какво е довело читатели тук:

• mnogo bremenni goli macki (Както казва Силвето - "Нааайс"!)

• самоубийци ловеч (Май не трябваше да им казвам за Ja Rule?)

• снимки мъж под чехъл (Дали има такъв документиран?)

• цици клипове (Това не знам защо тук...)

Май трябва да сменя съдържанието. :)

На юг от границата, на запад от слънцето

e моята книга. Прочетох я на един дъх, в автобуса за Варна - свърши преди да сме наближили Търново. Сега и аз ще мога да кажа, ако някой ден давам интервю, кой е любимият ми автор. :)

Ето и част от нея:

"Винаги са ме привличали не посредствената външна красота, което може да се изрази с няколко физически примера, а нещо друго, нещо дълбоко и абсолютно. Както някой хора тайничко се радват на дъждовните бури, земестресения или слънчеви затъмнения, така и аз си падах по това загадъчно, необяснимно нещо, с което ме привлече противоположния пол."

"Един аромат може да омае петдесет от сто човека. Друг ще очарова останалите петдесет. Но има и особени аромати, които ще се сторят вълнуващи до полуда само на един или двама от сто души. Аз имам усет тъкмо за тях, способност да ги долавям отделече."

"Да се престориш на щастлив,
когато ти е зле.
Никак не е трудно."

Посленото е цитат и от песента на Nat King Cole - Pretend, която главните герои са слушали заедно като деца, без все още да разбират текста.

Home, аlone

От утре ще съм във Варна, поне за седмица. Не ми се прибира неистово, а вече ме е нямало повече от месец.

Оказа се, че никак не ми е трудно да свиквам с новите места за живеене. И от Германия не ми се връщаше особено. Само заради Семейството. Забелязавам, че идва момент, когато човек, живеещ сам в чужд град, става в толкова голяма степен самостоятелен, че разчита на себе си за всичко. Или поне така ми се струва отстрани, един вид - аз съм порастанал и мога вече сам.

Улавям се понякога, че пощурявам когато някой се задържи вкъщи за повече от няколко дни. Тук периодът варира в зависимост от човека - има хора, с които сигурнобих живяла и цял живот, (blush). А и не само, че свиквам да съм леко "отшелник", но и ми е адски уютно на съответното място - ходя си по улиците и се усмихвам като идиот. Германците и те се разхождаха ухилени така, (поклон). Да не забравя, че за идилията все пак са необходими и стари, а и нови приятели.



Някой хора пък изпадат в депресия, всичко им се струва ужасно, трудно, безсмислено и се прибират на старото, познато място, от където са тръгнали. (Тук няма да отварям голямата скоба за онези уж "безславно завърнали се" студенти от чужбина.) Ми не ги разбирам. Че даже се стига до антидепресанти и други щуротии. Тежко е може би само в началото, докато се свикне с новата обстановка и отмине Heimweh.



За финал - честит ден на книгата!

Лигавня

Явно и звездите понякога нямат какво да правят, та пускат такива клипчета. Естествено, младежът (наричам го така, за да не употребя другото, по-подходящо за него обръщение :)) си умира от кеф, както си проличава тук.

И накрая:



Не знам някоя друга жена да изглежда така, когато пуска прахосмукачка. Но Мadonna може да си позволи всичко. :)

Песен на деня

Събота, късен следобед

Много ме мързи, не ми се пише, а само ми се чете, но не и неща за uni.

А трябвало следването да е интересно - ми нищо общо. Желанието ти да придобиеш нови знания се изпарява като видиш, че учиш по учебник, издаден 1988 година. Естествено - копиран, оригиналите са наядени от молци, мравки и гладни студенти, намират се само в университетската библиотека като "музейни" експонати. Голям напредък и просветление ще да се получи от тази актуална информация.

И най-ужасното е, че не става дума за...история примерно, а за предмети, които са необходими, за да се помага на болни хора. Съмнявам се в другите държави системата да е толкова западнала и рухнала като тук. Актуална учебна литература - липсва, база - също, преподавателите предават фиктивно, понеже ако случайно вземеш да си разбереш материала и станеш по-добър специалист от тях (което е напълно реално) - "ще им вземеш хляба".

Майки и деца

Много обичам мама да идва на гости. Както някой знаят - прави се голям shopping тур и се хапва обилно и вкусно, домашно най-вече. Други предимства са задружно чистене и мъкнене на тежки торби от Billa и Пикадили, разплащане на крупни сметки и повишаване посещаваемостта на културни мероприятия.

Когато пък аз се прибера - това, което се очаква от мен, е да постоявам вкъщи понякога - за да ме видят баби и дядовци, да помагам за семейната вечеря с каквото мога, и естествено да забавлявам Moby. Или поне на мен така ми се струва. ;)

Не мога да се оплача от mother - направо си е супер. (Освен гадния й навик да ми рови по джобовете и чантите - все още не знам какво иска да намери там?!) Мои приятели имат далеч повече задължения вкъщи, отколкото аз, или пък след като са навършили определена възраст са ги пуснали "да се спасяват сами". Аз съм толкова разглезена, че даже не ходя до магазина и не хвърлям боклука, освен по случайност. Това важи, когато не съм в София, иначе съм изключително самостоятелна и независима личност...
Освен това съм голям егоист в следствие на факта, че съм единствено дете. Иначе съм изключително мила, ако поискам, и всички дребосъци ми се радват. И кучета не ме лаят, но това няма нищо общо. :D

Ето и малко забавни на пръв поглед дечурлига:









И най-готините за накрая. :)

Без...гащи 2

Днес стана дума, че повечето хора, лягайки си вечер, спят без бельо, а само по пижама. И това било нормално, а да си сложиш гащи отдолу не било! Поне така твърдяла майката на Аля, която е учителка и може би донякъде ги разбира тези неща.
Има и още - някой момичета, които ходят с много плитки панталони не си слагали гащи, щото каквито и да сложат - се виждали!



"What is wrong with you people?!" (Това на снимката не съм аз за съжаление:))

(смях)

Косопадение

От няколко седмици ми се набива в очите гадната реклама на мъжката серия на Nivea.
От билбордовете гледа ухилен един неприятен плешко. Знаех си, че с коса ще е по-симпатичен!
Извод: Косата прави човека? :D

Dan in Real Life

Поредният прекрасен филм с любимата ми Juliette Binoche, отново оплетена в хаоса на любовта. И както най-много обичам - има моменти и за смях, и за рев. Познайте кои ми се случваха по-често.
Отдавна не бях писала за филм, не че този е супер велик, но ме докосна. :) Приятно гледане, ако някой го пробва.

Marimekko за H&M

Виж какво са сътворили тук.

По принцип принтовете са ми особено любим елемент в облекото и интериорния дизайн. Но вече се побърквам като видя онези особено-фешън-релефни-тапети-с-щампи-на-свещници, лампи (тези са от Kartell и са страхотни, но напомнят за стила, който се мъча да обясня) или орнаменти, oбикновено в черно и бяло, които са плъзнали навсякъде като епидемия.

Отплеснах се. H&M този път изглежда са постигнали леко налудничав look - женски, а мъжкият е съвсем скучен. Явно Merimekko като работят не за себе си - попретупват.

Not professional.

Изненадааа!



До тук добре. Ако обаче е от онези, при които се усмихваш и благодариш, а вътрешно псуваш инициаторът за нея, вече не е. В такива ситуации не винаги може да промениш нещата към щастлив за всички край .
z.B. :

Получил си ужасна картина/пластика/сервиз.
Решение: Насечи ги с брадва. Няма нужда да складираш в дома си грозотии.

Получаваш изненада романтична вечеря/купон със всичките ти приятели/семейно събиране, а ти е лошо и не ти се занимава.
Решение: Измъкни им се и избягай. Бързо.

Получил си нещо "за дома" - я тиган, я покривка за масата (гадна).
Решение: Така е, като ти подари за последно гоблен и книга с крилати мисли за мъжа и жената. Мисли другия път като избираш - без предмети, които просто "стоят" някъде и събират прах.

Изненадата е нещо, към което си алергичен.
Решение: Хвърли го! Или помоли тези, които са ти го подарили, да го направят.

Подарили са ти екскурзия за двама и си изправен пред дилема кого да вземеш.
Решение: Вземи баба си. И тя е човек. :)

Имаш нов парфюм, който мирише на жабурняк.
Решение: Подари го на познат, който не се къпе често. Може да се сети как става.

Дрехата, която са ти подарили е или ужасна, или много малка/голяма.
Решение: Можеш и да я оставиш долу до кофите за смет - ще изчезне за секунди. Или да я дадеш на по-малките си брат/сестра - много ще й се "зарадват".

Изненадата е нещо много скъпо, което, искаш или не, остава за теб, и евентуално "за поколенията.
Решение: Не прави поколение или свикни с мисълта за "нещото".

Съжалявам,

изтрих последния пост, понеже и аз не можех да го гледам. :(

Paul Smith+ Mini Cooper

- вълшебни думи за моите уши. :)

Преди време я бях забелязала:



Но, знаейки, че шансът да си я купя клони към 0, даже не влязох да проверя колко струва. Сега прочетох, че била мъжка. Пфу!

Разрових се, вдъхновена, в Google да видя все пак цената - не я намерих, но попаднах на:















И с риск да намразите симпатичните шарени ивици:









Bon appetit.
Завършвам с въпрос: Е ли същият този Paul Smith, който припява тук?

Сладка дилема

Ferrero:



или

Storck:

При наличието на повечето подукти и от двете картинки се превръщам в чудовище и унищожавам всичко в опаковката. Дори да става дума за цяла кутия, или пък две. :)
Знам, че и други хора, предимно жени, попадат често в тази ситуация.

Решението за мен: опитвам се да не купувам в големи количества и тъжно грабвам от малките разфасофки около касите. (Е - само когато съм решила в съответния ден да не прекалявам.) Пък иначе е хубаво оправданието, че малкото излиза по-скъпо от голямото - и така пак съвестта ми е чиста.

Особено наркОтично ми влияе Raffaello-то. Сигурна съм, че вътре слагат нещо забранено. Иначе - някои от продуктите на Storck не ме изкушават много, просто защото не съм ги опитвала. Също и бонбоните с череша, които са безумно скъпи и гадни, а и tic-tac-ът.

И накрая, съжалявам но:

Time for



С радост или не, трябва да кажа, че съм на път да се откажа от Едно в полза на HARSH. (Даже пишейки това, вече се отказах?) Може би ще зачитам първото в оn-line вариант, но последният брой, освен прекрасни снимки, не ме впечатли особено като съдържание за четене. (Особено объркана и затъпяла се почувствах от новият проект на Иван Мудов с гледането на кафе.)

Затова пък HARSH, който награбих днес - всъщност, по случайност ми го порадиха, е страхотен.

Е - май най-накрая се намерихме с теб, мой отдавна търсен заместител на Егоист.

Koрекция: Оказа се, че в Едно има какво да се прочете, но на пръв поглед не те кара да му обърнеш внимание така, както при HARSH.

Kylie,

дръж

сеее!

(идвам)

xoxo, Gossip girl

Нямам търпение да започне отново!



Постерът е забелязан при Perez, та затова върви с...модификацията.

Зоро

- от квартал Борово.

В момента е на пост, очаквайки да мине някой с покупки от Billa. Ще му ги отнеме в полза на бедните и гладните. (Отначало си помислих, че е Нео, но пък той не носи такава шапка...)