Daisy Days

Вторник, ден работен

2012-01-24T08:52:00.000+02:00

За моите приятели

2011-05-18T19:01:00.002+03:00

Няма да ви кажа, че имам много приятели. Всъщност имам много симпатични познати, сред които на пръстите на едната си ръка събирам приятелите. Винаги ми се е струвало трудно да намеря сродна душа, затова и не съм си го поставяла за цел. Когато срещна такива хора, се случва така, че и те са срещнали мен, и се разбираме без думи.

Много е тъжно, когато приятелите ти са далече от теб, защото за съжаление става все по-трудно да се виждате, а с чуването по телефона не виждащ очите им, нито можеш да ги прегърнеш.

С напредването на т.нар. живот, пътищата започнаха да ме разделят с много приятели. Надявам се да се появяват нови, както и старите да се завърнат.

Мислете му - нови и стари!

У дома!

2011-03-19T20:22:00.000+02:00

Домът ми е там, където са хората, които ме обичат.
A какво, ако са на няколко места? :)

Снимката е от Варна.

В-Пловдив-е-много-готино

2011-03-13T18:46:00.000+02:00

Имат си мост, опасан с катинари на влюбени.

Имат си стар град и компактен център с арт изненади по тесните улички, и арменци.

Имат си страшно кафене с висока концентрация на симпатични хора, "Май" и "Сариев".

Имат си и каузи.

И не е далече.

Хората на Мадрид

2011-03-07T23:32:00.000+02:00

Мадрид е един изключително величествен град, с жители, които в този ден изглеждаха по-особено. Или може би просто се получиха снимки, пресъздаващи вътрешната ми представа за интересни хора. Разнообразно, нали?

Прозорците

2011-03-07T23:10:00.000+02:00

"Обикновените служат на хората да виждат навън, докато френските им служат да бъдат видени от улицата, те достигат до пода, така че съседите могат да забележат хубавите обувки, които обитателите на вилата носят даже когато са си вкъщи."

Стига да се осмелиш да погледнеш през прозореца на някой, можеш да видиш вътре как той се усмихва, как чете книга или просто как се държи като влюбен. Споделянето на щастливите мигове е удоволствие, докато моментите на колебание и размисли принадлежат индивидуално и никой не може да те разбере, нито да ти "влезе в обувките".

С горното сложно изречение искам просто да кажа, че понякога идват в моменти, в които сядаш някъде сам и се замисляш какво искаш да ти се случи от тук нататък, какво трябва да промениш (и в себе си) и какво да запазиш.

цитатът е от Кралска воля, Амели Нотомб

Стъпки в пясъка

2011-02-17T22:09:00.002+02:00

Е много хубав български филм.

След като гледах Иван Бърнев в "Полет над кукувиче гнездо", а по-рано и в "Козелът" (един странен филм), се убеждавам, че особената му физиономия въздейства. Затова да гледаш филма.

Освен това и "Служих на английския крал" пак с него . И той е хубав.

Песен за понеделник рано сутрин

2011-02-06T22:14:00.000+02:00

Още няколко часа до него. До тогава - поздрав, а и искам такива тръбички!

План за петилетка

2011-01-24T19:59:00.000+02:00

Здрасти,

дописа ми се в блога, затова си изливам по-долу актуалните мисли.

Всички, които завършиха и си намериха веднага работа, при това им харесва и могат да се издържат сами от нея, нека да вдигнат ръка. Изборът на специалност в университета, когато си на 18, естествено е свързана с това, което те интересува и ти харесва тогава. Учиш, относително необезпокояван, паралелно дори си изкарваш пари на някоя студентска работа. Живееш в света на студента, чиято цел е да завърши образованието си. Имаш лятна ваканция, както и зимна.

И ето, че най-накрая си завършил. Всички работодатели търсят хора със стаж или опит в съответния бранш, трябва и езици да знаеш. Ходиш на стажове, на курс по английски, усъвършенстваш се. Събираш смелост и кандидатстваш за работа. Пускаш си автобиографията, следиш редовно обявите - кандидастваш на поне три места, може и на 300, ако си следвал някаква икономика. Отговарят ти от едно. Отиваш на интервю, минава добре по твоите неопитни критерии. Прибираш се и чакаш - да ти се обадят разбира се. Никой не ти се обажда, дори не ти пишат мейл с отказ.

В реалността е трудно. Понеделик-петък си зает (при добро стечение на обстоятелствата) по поне 8 часа. Вечер си скапан, а приятелите ти са в същото положение и започваш да ги виждаш по-рядко, после само ги чуваш.

А някога имаше мечта да си велик...нещо си? Творческите натури започват да стават по-практични, емигрират или работят за без пари, за каузата.

Подреждат ли ти се плановете от преди 5 години? Или планът беше съставен само до края на 2010 г.?

Честито!

2010-11-18T19:58:00.000+02:00

Този блог вече се списва от магистър фармацевт, колкото и да е странно това за него.

Толкова много други неща ми се ще да напиша, затова няма да пиша нищо повече. Трябва да си подредя мислите в глава, да осъзная какво ми се случва и да се изправя пред следващата страница, която е напълно бяла. Хубавото е, че по нея има няколко точки. Ако успея да ги свържа в правилната фигурка, може би ще постигна пълна хармония. Убедена съм, че това някой ден ще стане.

Усещате ли как бързо минава времето?

Октомври 2010

2010-10-17T23:24:00.000+03:00

С риск да пиша пак след сто години, кръщавам тази публикация така.

Искам да потвърдя, че въртележката на живота се върти, без да пита дали някой го е страх. Същото е и с принудителното порастване. Може би е така и с женитбата и с децата. По-опитните в живота от вас сигурно знаят.

Четох в едно списание как децата заминават да учат в чужбина още от гимназията, съвсем осъзнаващи направения избор, и вече "не мечаят, а се стремят". Други пък позират от 12-годишни по стрийт стайл сайтовете.
Мен лично това ме притеснява. Усещам невидим натиск и очаквания, които трябва да се оправдаят едва ли не още с раждането.

Изобщо не мога да разбера какво се юркат всички и защо трябва на всяка цена да са успяли и да са първи. Харесва ми амбицията, но повече ми харесва спокойствието. Това поставя ли ме в губеща позиция?

italian culture week

2010-05-11T20:45:00.000+03:00

За тези, които не зяпат ежедневно в ibelieveinadv.

Имаме някакъв проблем

2010-05-09T22:36:00.001+03:00

Народопсихологията на повечето българи е да клякат, по всякакъв повод. Не мога да си обясня по друг начин как всяка държава, граничеща с нашата, е по-добре. При това във всяко едно отношение, макар и малко крайно казано.
И градовете са градове, и културата е култура, и хората са културни. Храната е местна, и това се уважава. Жените са красиви не по-малко от българките, киселото мляко и то е вкусно, ракията и шопската салата не са най-големият повод за национална гордост - всички подобни митове се сгромолясват. Пътищата се поддържат, архитектурните забележителности не се взривяват, парковете се косят, и т.н....

Всичко това не звучи ли като съществуване и развитие на всяка една европейска държава? Дали ни прави чест постоянно да се променяме, за да се харесаме на останалите? Жалко е, че вместо да запазваме българската си идентичност, или поне хубавото от нея, се самозабравяме и ставаме за срам.

Просто не е нормално, хора, толкова близо до нас, да живеят така различно. И под различно разбирам хубаво.

малък опит за завръщане

2010-04-14T20:11:00.000+03:00

endless soundtrack

2010-01-27T09:00:00.000+02:00

Не мога да си представя живота без музика.

Когато съм щастлива,

когато съм тъжна

или пък сме заедно -

звучи все тя. Понякога само в главата ми. Но и в твоята.

Значи я чуваме заедно.

Сделано в России

2010-01-21T11:05:00.002+02:00

от тук

Корабомоделизъм

2010-01-20T18:11:00.003+02:00

Представи си, че имаш половин свободен ден всяка седмица, който можеш да посветиш на лично твое занимание. Такова, което няма да те натоварва, а тъкмо напротив - ще ти е интересно и ще го чакаш с нетърпение.

Какво би било то? Или вече е?

в понеделник

2010-01-17T22:44:00.003+02:00

Ода за събота и неделя

О, дааа!

LEGOwelt

2010-01-14T22:52:00.000+02:00

fix idea

2010-01-10T23:58:00.002+02:00

Ходи ми се в Париж, болезнено много. Пак. Не знам защо.

Може би някой ден наистина ще остана там.

"А аз много държа на хигиената в междучовешките отношения..."*

2010-01-09T09:38:00.003+02:00

Колкото и отпимистично и по детски наивно да звучи - така е. Всеки път по нещо в мен се счупва, когато приятел се окаже поредния псевдо такъв. Изобщо не държа да си обясняваме всеки ден колко се "обичаме", а репликата "ще се чуем" директно я вкарвам в графата с лъжи.

И понеже съм такава, които биха направили всичко, за хората, които обичам, заявявам, че пръста няма да си мръдна за никой, който не си го е мръднал за мен. Колкото и да ми е симпатичен, усмихнат, близък и ми се радва всеки път, когато ме види.

Мимолетният ми житейски опит показва, че хората са толкова объркани, комплексирани и неразбиращи сами себе си. И искат всичко, без да дадат нещо. Плаша се само от мисълта, че мога да очаквам всичко от всеки. Плаша се и от мисълта, че някой ме гледа в очите и ме лъже най-безсрамно. Съвсем различно е да кажеш нещо от това да го направиш. Второто обезсмисля първото и се запомня, а неизпълнените обещания разочароват. И те правят лъжец.

Не било зле да има две категории във facebook - приятели и познати. Нали?

За тази нова година не поздравих никой по собствена инициатива, извинявам се на тези, които заслужаваха (на брой максимум 10), а на останалите не се извинявам.

В заключение искам да напиша, че малкото, които са ме спечелили, ще получават много. Другите - само усмивки, от неискрените.

*цитат от, снимка от

Честита 2010.

2010-01-04T19:55:00.005+02:00

Понякога обичам да снимам с телефона си. Понякога се сещам и прехвърлям снимките от него на компютъра. Стоят си в една папка, а разстоянието, което ги разделя, понякога е ден, понякога месеци. Не ги използвам за нищо, освен за спомен, затова често снимам откровени глупости.

Приятно ми е, макар че се случва и да боли, да ги разглеждам от време на време. В първия момент се опитвам да се сетя какво се е случило и защо съм решила да запомня този миг. Обикновено са мили хора или красиви детайли.

На някой от тях съм и аз, сама. Не винаги някой ме е снимал, случвало се е да го направя и сама, което не поощрявам (наистина). На самотните снимки обикновено няма усмивка.

Пожелавам ти винаги да има някой до теб, който да те снима, да те zoom-ва и фокусира с погледа си, а ти да се оглеждаш в него. И да виждаш обич.

photo by

Хаотичните размисли на една пътуваща дама

2009-12-22T14:04:00.007+02:00

Обичаш ли да пишеш картички? Как изразяваш чувствата си към любимите хора? С думи ли? Или с действия? А трудно ли ти е? Случвало ли ти се е да искаш да направиш нещо, но да нямаш смелост? Изобщо, защо си мислиш, че има по-подходящ момент от веднага, щом ти хрумне нещо?

Мисля си, че е хубаво да поощряваме малките си странности и скритите копнежи да спрем да ги крием, защото иначе няма да сме щастливи. Притесняваш ли се, че те мислят за странник или дори луд? Без да си егоист, трябва да отделяш време на нещо, което те кара да се чувстваш пълноценно, защото в противен случай си просто поредният заменим и безличен човек.

Което не значи, че си лош или няма да те обичат. Просто няма да те запомнят за дълго. А споделената лудост е още по-голяма лудост! (оле!)

Lebensplaner

2009-12-13T23:55:00.003+02:00

Наскоро разбрах, че теоретично има три момента в живота, когато можем да потънем в дълбока депресия. Сигурно някой от тях вече хлопа на вратата, но ако още нищо не си го чул (браво на теб!) - ще помогна.

Може да ти се случи една голяма депресия след като завършиш, щом като се ожениш (ако си жена, естествено искаш всичко, още - и след раждане), последно когато почине половинката ти.

Относително наскоро ми предстои една от тия хитови крачки в живота, затова се замислих за вариантите.
Завършвам, нямам работа, взимам, че се женя за мъж-идиот, раждам му близнаци, той умира в катастрофа: план максимум.
Завършвам, намирам си веднага страшна работа, не се женя, няма кой да ми умре: план минимум.

Средните положения са много. Дали са по-реалистични, или пък задоволителни, не мога да кажа, защото нямам ни най-малка представа. Никъде не може да се намери Lebensplaner.

23+

2009-11-27T00:00:00.000+02:00

Сестра, ножици!

2009-11-10T23:29:00.005+02:00

Мисля си, че все се стига до момент, в който хората започват да правят дрехите, а не обратното. С мисълта Leute machen Kleider ме грабна и случайно попаднала ми картичка, посвещаваща в нова малка страст.

Списанието CUT, нещо като Burda за поколенията жени преди теб, е страхотно. Особено ако имаш време да си играйкаш и да си майсториш нещица от хитрите идеи там. На всичкото отгоре освен с "плетиво", разполага и с интересно четиво.

Режи смело.

Из "Хигиена на девойката"

2009-09-27T18:15:00.005+03:00

Запазването на девствеността на девойката не е отживял предразсъдък, а една разумна традиция, запазена през вековете и достигнала до наши дни.

През време на менструацията и здравата девойка трябва да се пази от силни преживявания, да не чете вълнуващи книги, да не гледа силно драматични филми и пиеси.

Леко замаяна от спиртните напитки, девойката губи будното си внимание и естествената си стеснителност и не може да си дава ясна сметка какво върши.

Колко много истина има в съвременния наш израз "моята другарка"! Жената е и трябва да бъде истинска другарка в живота, във всички успехи и изпитания.

Трябва да се знае обаче, че самозадоволяването води до нервно дразнение и понижава не само физическата, но и умствената работоспособност.

Не случайно се казва, че бельото е паспорт на здравната култура.

Когато у един младеж и у една девойка е налице взаимно желание да флиртуват, явно е, че те спадат към ония повърхностни личности, които от безделие търсят краткотрайни развлечения.

новина

2009-09-24T20:43:00.002+03:00

С неприкрита радост трябва да съобщя, че Зайо е възродил блога си.

Още повече се радвам, че успяхме да си попростеем с него лятото, макар и за малко.

Мисля, че би се гордял с мен:

есен

2009-09-17T17:53:00.003+03:00

"Правейки секс с жените, ти взимаш реванш за предишните си поражения."

Elegy е красив романс, отблъскващ те от прояви на слабост и привличащ с огромната сила на Пенелопе.

В тази връзка, The other man е първият хубав филм с Антонио Бандерас, един ъгъл от любовен триъгълник.

Събота и неделя щяло да вали.

В отговор на запитване

2009-08-04T18:08:00.005+03:00

Ето, пак пиша в блога. Добре, че Митко ми даде отправна точка, защото в противен случай не знам кога щях да имам идея за нещо ново тук. Тъй и тъй,

I ♥:

Рижави коси и лунички.
Може и поотделно. Сигурно защото рижавите хора не били съвсем наред? Или защото ми се иска да имам поне едно от двете, но уви, забъркана съм от друга боя.

Необичайни комбинации.
Без значение дали става дума за дизайн, облекло или пък храна, невъзможните ансамбли винаги са ме провокирали. Когато намеря ново и нетипично приложение на дадена вещ, направо умирам от кеф, че съм се сетила. Интересно е, че с колкото по-малко неща разполагам под ръка, толкова по-изобретателна съм и по-готино ми се получава. Един вид less is more.

Семплост.
Струва ми се, че силата на цветовете е достатъчна, за да се подчертае всяка индивидуалност, стига човек да знае как да си служи с нея. Омръзнаха ми картинки, щампи, многото аксесоари и ненужни боклучки. (за тази последната дума не съм убедена, че съществува) Колкото по-небрежно и неподправено красиво изглежда нещо, толкова повече ме привлича.

Да се разбирам с някого без думи.
Безценно. Толкова е рядко, че всеки път е събитие.

Усмивки.
Обичам да се усмихвам на хората и да получавам същото в замяна. Обичам да мога да зарадвам някого и да прочета това в очите му. Някъде бях чела, че е естествен рефлекс да отговориш на усмивката с усмивка. Там пишеше също как да разберем дали е искрена.

Остаряване.
Хубаво е, когато нещо красиво се променя с годините. Обичам да наблюдавам процеса. Времето, отпечатало се върху лицата на хората, малките им бръчици и бели косъмчета, избелялата табла на спалнята ти, белезите по колената, дупката на любима тениска, изтъркалите се от носене гуменки и така до безкрай. В тази връзка отбелязвам, че не ме е страх да остарея. Оле!

Сещам се за още милион неща, затова просто ще спра тук. Знам, че и ти обичаш поне част от тях, затова и наминаваш тук.

Без драми, да се готвят Даниел,Радо,Антония,Мила,Иво.

поумнях...

2009-07-09T12:21:00.006+03:00

...а сега отивам да оглупея. :)

неписано

2009-06-29T08:58:00.003+03:00

брой статии в блога = 1/време+щастие

the gossip

2009-06-15T09:16:00.000+03:00

Ladies and gentlemen,

2009-06-14T11:50:00.002+03:00

the morning glory is here. :D

just wanna have fun

2009-06-10T08:22:00.003+03:00

photo by Sarah Yates

Diego y Gael

2009-06-04T08:46:00.004+03:00

Не съм го гледала още, но затова пък слушах soundtrack-а. :)

NO TOBACCO day, 31 may 2009

2009-06-01T09:48:00.003+03:00

С ден закъснение и доза съмнение, че вече си виждал тази картинка.

Което не й пречи да си е плашеща. (Защото не пуша?) Отдолу пише, ако не внимаваш, подчертавам: It's called suicide because it's your choice.

Тази година СЗО се опитва да ни убеди, че ужасяващите снимки върху цигарените кутии все пак оказват влияние. (ако много държиш да ги видиш -- моля, всички материали от кампанията -- тук)

• In Canada, 58% of smokers said the warnings made them think more about the health effects of smoking.

• In Brazil, 67% of smokers said the warnings made them want to quit, and 54% said they made them change their opinion about the health consequences of smoking.

• In Singapore, 28% of smokers said the warnings made them smoke fewer cigarettes, and one out of six said they avoided smoking in front of children as a result of the warnings.

• In Thailand, 44% of smokers said the warnings made them "a lot" more likely to quit over the next month, and 53% said they made them think "a lot" about the health risks.

След като прочетох това каузата ми се стори, съжалявам, че го казвам, но безсмислена, имайки предвид отговори като: "Да, ще се замисля и евентуално бих ги спрял/наистина ми се иска да ги спра/да, осъзнавам, че цигарите ми вредят..." и т.н. Да бе. Сигурно веднага отиват и си хвърлят с погнуса цигарките в кофата за боклук и започват да ядат само био череши.

Докато всеки не си наложи сам да спре, по принуда или по собствена воля (по-добрият вариант), не виждам какво може да се направи. И петорно да му увеличат цените, ти ще се откажеш ли от шоколада?

Чакам 01.06.2010 егоистично заради собственото си здраве. А ти?

daily song

2009-05-29T13:28:00.001+03:00

Revolutionary road

2009-05-28T23:10:00.005+03:00

Бързам да споделя филма, докато съм му подвластна.

От какво бяга двойка като вас?
Не бягаме.
- Тогава защо Париж?
Друг начин на живот.
- Може би бягаме. Бягаме от безнадеждната празнота на живота тук.

Само че на Франк не му стиска? и вместо това избира повишение/пари/власт/любовница с успокояващата съвестта му мисъл, че така ще осигурява по-добър живот на двете си деца и съпруга, която чака трето.

Животът на Ейприл е разбит на парчета, а съпругът й само допринася за раздробяването им до по-малки късчета.

Колко жалко е това. Колко глупаво. Да насочиш цялата си надежда...към обещание, което не е дадено.

Разбираш ли, Франк знае какво иска. Той откри своето място. Добре му е. Женен, с две деца. Би трябвало да е достатъчно. Поне за него. И той е прав. Никога не сме били специални или избрани или нещо подобно.

Напротив, такива сте. Вие...вие сте Уилър. Вие сте страхотна двойка, всички го казват.

Виждам какво ни очаква. Не мога да спра да го виждам. Не мога да замина. Не мога да остана. Безсмислено е.

Както е безсмислено да ти казвам и края на филма, не е от щастливите. Но не може да не го гледаш.

suddenly, ... completely.

2009-05-27T22:33:00.005+03:00

Освен жизненоважните удоволствия (на брой 2), при повече свободно време бих искала да имам ето такъв блог:

THEM THANGS

Oще не съм разгледала всичко, но е доста пристрастяващ.

Хм

2009-05-22T19:32:00.004+03:00

Не е лесно да живееш далеч от любимите ти хора. Случва ли ти се, погълнат от ежедневни грижи, да забравиш да им се обадиш, и така няколко дни подред? През това време знаеш, че те често поглеждат телефона с надежда да иззвъни. Понякога хващат слушалката и малко им остава да наберат номера ти, но се отказват, знаейки, че може да ти пречат, както често им казваш.

Глупаво е да мислиш, че без да полагаш постоянни усилия, можеш да имаш (едновременно?) щастливо семейство,

страхотни приятели, които да те приемат такъв, какъвто си,

и партньор, при вида на който се втурваш да си миеш ръцете.

Но нищо не ти пречи да се клонираш, опитвайки.

Може ли разстоянието да раздели хората психически един от друг? I don't think so. Но пък времето може.

NewMath

2009-05-20T21:38:00.003+03:00

здрасти (пак)

2009-05-11T22:43:00.003+03:00

Брей! -- а тук все още минавали хора, при това приятни на брой. (благодаря ви, май не бях очаквала)

Ще се опитам посещенията да не са напразно, просто ми дайте щипка време и доза вдъхновение. Например това:

Франция

2009-04-30T16:36:00.008+03:00

Снимки от Paris и Reims такива, каквито ги видях.

Разглобихме се от ходене, а сега се опитваме да се сглобим отново.

Там е романтично. (без майтап)

(Блогът теснее за снимките надолу, затова им цъкай смело отгоре.)

Заминавам си

2009-04-16T22:46:00.004+03:00

След първите две удоволствия в живота, които знаеш какви са, нареждам и номер три -- пътуването.

Тръгвам, а дали ще ти липсвам, не зная.

брей!

2009-04-08T00:21:00.003+03:00

Не излизах няколко дни и чак днес забелязвам, че е станало пролетно зеленко. Честито.

aromatherapy

2009-04-04T12:31:00.006+03:00

Когато излизаш, парфюмът е последната щриха към образа ти в огледалото. Чудесно е, когато той е в синхрон с личността ти или моментното й настроение, затова е и от висшите форми пилотаж при подаръците. (Може би някъде има и сайт, който подобно на last.fm, ти подсказва кой нов парфюм би ти допаднал?)

Винаги съм се впечатлявала, как аромат, който си свързвал дълго време с някой, може да влияе. (Дори и той винаги да е миришел на мекици, примерно.) В такива моменти главата ти отеснява, препълвайки се със спомени. Хем си продължил напред, а пък с единия крак неохотно се заклещваш в миналото. В такива моменти би било добре да имаш зърна кафе под носа, за да се отскубнеш.

За всеки от нас има един парфюм - нашият. Всички сме сменяли безброй в търсене на разнообразие, докато не намерим този, който ни допълва най-добре. А ако си намерил чудесен парфюм и той почти свършва, ще си купиш ли пак от него или ще предпочетеш все пак нещо ново?
Защото хората са разлчини: тихи луди, съчетаващи течности от няколко флакона наведнъж, без да знаят какво искат да се получи; умерени с дневен и отделно вечерен; the others - "парфюмът е моят миризлив щит, който ме прави желан"; слабохарактерни - малко е гаден, но ми го подариха; и така мога да давам примери до безкрай.

Цялата прелюдия беше, за да ти покажа

адската машина на белгиеца Wim Delvoye. :)

по-неделник

2009-03-30T14:26:00.006+03:00

снимка от

Ще ти кажеш, тая пък само книги чете и филми гледа. Да, ама не -- всъщност върша велики тайни дела, с които да спася света. Докато правя това, ми остана време и за 18% сиво, за който Дими вече нанаде вик.

Но да си кажа и аз. В процеса на четене на десетки книги придобих (притеснителния?) навик да сгъвам ъгъла на всяка страница, където нещо ме впечатли. Намирам го за по-удобно пред алтернативата да го подчертая, най-малкото защото после по-лесно се намира. Има книги, които съм нагънала на едно-две места, а други на повечко. Един ден като стана бабичка ще ги отварям и зачитам, опитвайки се да си спомня какво толкова ме е развълнувало между редовете.

18% сиво е книга, която, ако можех, бих нагънала като ветрило от лист а4, каквито си правихме преди като малки.

Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.

Миналата седмица ме напусна само физическата й проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.

-...знаеш ли...ако един ден спреш да ме разсмиваш, ще те напусна
-и ще си потърсиш някой друг смешник?
-не. просто ще те напусна

27*

2009-03-28T22:15:00.000+02:00

От последната Amica не мога да забравя, че човек трябва да се опита да задържи максимално нещата, които никога няма да си върне -- детството, естествения цвят на косата, негримирането.

*бе моят слънчев ден от Март

Клипченценце

2009-03-23T12:09:00.000+02:00

Die Welle

2009-03-22T12:00:00.005+02:00

Немски е. Не мисля да обяснявам повече. :)

trailer, imdb, Die perfekte Welle

a wild (sheep) chase

2009-03-20T17:34:00.005+02:00

-Мога ли да кажа нещо?
-Естествено.
-Когато се запознавам с няколко, го оставям да говори десет минути. После го преценявам от гледна точка, точно противоположна на онова, което ми е казал. Как мислите, налудничаво ли е това?
-Не - поклатих аз глава, - подходът ви сигурно е доста успешен.

Второто крило навяваше тъга точно като магарето, което, сложено между две еднакви кофи с храна, умира от глад, докато се опита да реши от коя първо да хапне.

Времето наистина е едно дълго, непрекъснато парче плат, нали? Обикновено режем късчета време, които да ни подхождат, затова се заблуждаваме да мислим, че времето ни е по мярка, то обаче продължава да си тече и тече.

Знаеш как е между двама души. Понякога им се струва, че всичко е наред, друг път - че не е. Може би бракът се свежда точно до това.

-Съсредоточаваш се върху това да чакаш някого и след известно време вече няма значение какво се случва. Все едно ти е дали са минали пет, или десет години, или един месец.

-Едно е да говориш откровено, съвсем друго - да казваш истината. Спрямо истината откровеността е онова, което носът на кораба е спрямо кърмата. Откровеността се появава първа, истината - последна. Ако става въпрос за нещо голямо, истината идва след доста време.

Хората като цяло могат да бъдат разделени на две групи: посредствени реалисти и посредствени мечтатели. Вие очевидно спадате към вторите. Винаги сте имали и ще имате съдбата на мечтател.

-Всеки има по нещо, което не иска да губи...Хората волю-неволю имат средна точка между желанията и гордостта си. Точно както всички предмети задължително имат център на тежестта. Това е нещо, което можем да установим. Едва след като го изгубят, хората си дават сметка, че то изобщо е съществувало.

Сега, след като се бях махнал от работата, усетих как ме плисва облекчение. Бавно, но сигурно опростявах нещата. Бях загубил родния си град, бях загубил юношеството си, бях загубил жена си, след три месеца щях да прехвърля трийсетте и да загубя и младостта си. Не си представях какво ще остане от мен, когато навърша шейсет. Човек не бива да мисли за тези неща. Никой не знае какво ще се случи и след един месец.

- Клетките в тялото се обновяват всеки месец. Дори в този миг - обясни тя и сложи пред очите ми кокалеста длан. - Почти всичко, което смяташ, че знаеш за мен, не е нищо повече от спомени.

-Виенямадавидитеникогавечетазижена.
-Защото мисля само за себе си ли?
-Точнотака. Защотомислитесамозасебеси. Простоизбяга.

Харуки Мураками, "Преследване на дива овца", Colibri

Get your shoes on

2009-03-16T21:29:00.002+02:00

and go dance!

Ciao! Tiga

(Fucked?) Факт.

2009-03-15T19:31:00.009+02:00

Случва се да наранявам хората, които обичам, без да ми мигне окото. Това не ме оправдава, но все пак, съжалявам. След такива моменти съм пълен боклук.

А според yovko:

Стрелците са прями хора, те трудно крият емоциите, обикновено носят сърцето си на длан и веднага можеш да разбереш какво им е. Помагат на приятели и познати с удоволствие. При тях няма дълбоко скрити слоеве, заключен душевен свят, който да преоткриваш с години.

Някъде бях чел, че Стрелец приема живота като един шарен цирк, в който той е един клоун с огромна усмивка, смешна шапка и звънчета по крачолите на панаталона си на розово-сини точки. Май не може да има по-точно сравнение…

Стрелците са умни и симпатични хора, с лек характер (макар и понякога емоционално избухливи в сериозна степен), които гледат на живота от светлата му страна. Опитват се да се пързалят по повърхността на нещата и проблемите без да се заравят много в тях. Да, това понякога ги прави лековати и несериозни.

Момичето Стрелец е едно мило добродушно създание, което съвсем невинно ще ви отговори на вашето пламенно обяснение в любов нещо, в стил “Я, колко си рошав!” и докато вие се чудите това пък какво означава тя ще ви каже, че не обича контета и сте си съвсем лика-прилика.

Обичат независимостта си, случайните хрумвания, флирта, спонтанните идеи за екскурзии или пътувания. Не бива да ограничавате това момиче - делничното го убива. Стрелецът не може да е сив, още по-малко, когато е момиче.

И докато повечето ви приятелки ви успокояват, че сте апетитно закръглена, Стрелец ще ви заведе в магазин за дрехи за хора с наднормено тегло и радостно ще ви обясни, как там има страхотни неща за дебели.

Горките Стрелци не могат да не бъдат добронамерени и да се опитат да оправят кашата, но в същото време не могат и да не бъдат искрени и недипломатични…Всъщност хората ги харесват много именно защото са добронамерени.

Противно на всички очаквания се твърди, че момичето Стрелец се превръщало в чудесна съпруга, която продължавала да си е шантава и не съвсем винаги да готви вкусно, но пък за сметка на това децата и ще имат още една дружка за луди игри, включително за начинания като “да оцветим с боички бялата пижама на тате” или да рисуваме по стените в хола… Какво пък… Животът е шарен… Жената Стрелец си остава момиче до доста напреднала възраст. И е красива до дълбоки старини… Замислете се…

Разказвам ти всичко това, защото ми се иска отново да е лято.

2009-03-12T11:03:00.003+02:00

Наши приятели имат хотел на брега на морето -- пльокнат буквално на пясъка. Малък е, по-скоро бих го определила като вила. До него не може да се стигне с кола, слизаш по стръмни каменни стълби, заобиколени от овощни и цветни градини на съседите, за около 5 минутки, гледайки си внимателно в краката, за да не се потрошиш. Основите му са градени ръчно от гигантски морски камъни, всичко останало е било пренесено по стъпалата надолу. Мисля, че доста време им е отнело, докато го завършат.

Когато си там, те обзема неземно спокойствие. Пясъчната ивица мени дължината си всяко лято, все краде от морето или то от нея. От двете страни е предпазена със скалисти хълмове, или поне беше до скоро. Навремето наблизо е имало нудистки плаж. Когато си там, можеш да се потопиш в забрава.

Винаги има риба, собственоръчно уловена от собственика, който е професионален водолаз. Вече е прехвърлил 40-те, а е свеж като момченце. (Тук е моментът да се зарадвам, че съм израстнала до морето.:)) Ловува под водата с часове, винаги излиза с впечатляващи количества морски твари под ръка, в другата победоносно носи харпун.

Една лятна вечер, слушайки шумът на вълните и писъците на малко русначе, почиващо в хотела, ми разказаха как жената на собственика му сигнализира да се прибира, докато той е под вода. Много просто -- запалва фенер. Щом той изплува за миг на повърхността и види светлината, знае, че тя има нужда от него. (Тук въздишам замислено, наистина красиво...) Понякога е заспивала, чакайки го, но той винаги идва.

Щрих-en

2009-03-10T21:27:00.005+02:00

Едно хубаво филмче -- направо да се замислиш за живота, света и съдбата. А може и просто да си кажеш цир-цир. (в превод от (псевдо)гръцки: цър-цър)

Che: Part One. В него абсолютно нищо готино, освен:

(оха!)

Dances with love - моля те, ако си локализиран(а) във Варна да отидеш! (аз бих...) Четвъртък, Comics.

Козелът. Безумен, по-скоро в забавния смисъл.

Бонус: Някакъв нов, т.е. първият концептуален магазин в България.

Още бонус: Песен!

здравей, аз съм твоето зърно*

2009-03-07T02:28:00.007+02:00

Ето малко текст сега!

На девети трети две хиляди и девета ще бъде затворен и заличен от територията на Република България любимият ни магазин за бельо. Днес по повода си спретнахме подобаващо (поредното) фиаско, което само затвърди мистификацията, че ние, жените, сме особено откачени. "You to see!" (англ. "Ти да видиш!")

Участничките бяха разнородни -- тълпа ученички с кофти гигантски обувки и провлачени чанти, отракани продавачки от региона, заблудени баби, арт-леля с косата на Джон Траволта от Брилянтин, бременни, майки с деца и татковците, 2 чистачки от ромски произход, изтормозени мъже с жални погледи...

Беше заключено и всички от горните елементи минаваха периодично, а после направо си кръжаха, сканирайки хищно през витрината и набелязвайки плячка. Някой бяха толкова нетърпеливи, че перманентно виснаха на входа в очакване, раздразнителни. В уречения час тълпата започна да нараства светкавично, нашият смях -- също. Продавачките вътре вече си плюеха в пазвите видимо притеснени, наблюдавайки тълпата от озверели жени, която очакаше да щурмува по сигнал.

Отвориха вратите и потокът се вля. След секунди всяка първа ръка държеше по безчет закачалки с нещо, а всяка втора размахваше гащи. С по-опитните очи веднага грабнаха онова, което си струваше да се граби, други пък се самозаблуждаваха по метода "дайте ми всичко от размер L" (аматьорки). Изгониха момченцата със сладоледи, които по-късно надничаха палаво зад завесите в пробната и се кикотеха с дебилен пубертетски смях.

Продавачките едва овладяваха положението, опашката се изви и нарастваше като змията от някоя nokia на последно ниво. Чакащите се надцакваха с реда, коментираха голямата далавера, пазеха си ред една на друга, докато съответната една или друга решаваше, че трябва все пак да погледне за последен път (този път, естествено, не беше изобщо последен, а е само условно понятие в женския речник) за нещо и се връщаше доволна, влачейки още 5 чифта гащички, бомбастичен сутиен или по-еротично бельо, отколкото изобщо някога ще положи връз тялото си.

*Все пак видях всичко почти два пъти. А това е името (според мен) на един модел сутиен. Имаше и аналогични бикини, които няма да бъдат назовани поименно тук.

снимки от и от

(малките) неща

2009-03-04T21:39:00.002+02:00

daily inspiration

2009-02-26T10:41:00.004+02:00

Когато ме мързи да обяснявам на дълго и широко за нещо тук, обичам да ти пускам песнички. Така музиката прави всичко вместо мен. Чиста работа. Остава само да слушаш.

If I get old, old fashioned
Would you get old, old fashioned with me?

:)

I put my soul in what I do

2009-02-25T19:35:00.004+02:00

Фармацевтична индустрия

2009-02-24T19:48:00.004+02:00

ТУК

Yo!

2009-02-23T10:27:00.005+02:00

Сънувах, че ми предлагат работа като dj. Защото естествено не съм, щях да пускам само в понеделник(!). Логичното обяснение бе, че тогава в заведението не идват много хора, но пък моята музика, която щяла да е "слънчева" трябва да привлече именно тогава нови посетители. Концепцията беше такава, че тогава ще има и някакво супер свежо меню. Изобщо -- да се излъчва оптимизъм и добро настроение във всички посоки, ето защо имах за задача да си подбера и подходяща музика. И май бях съгласна?

Можеше дори да им потанцувам като се замисля.

Слънчев понеделник, моля. :)

can't stop the music

2009-02-21T10:08:00.002+02:00

картинка*красота**

2009-02-19T21:31:00.004+02:00

*назаем от
**Ани си я бива.

Под носOT ни

2009-02-18T20:31:00.005+02:00

Къде е щастието?

sweetwords for the sour

2009-02-16T21:50:00.003+02:00

Наоколо е лудница. Всички са по-лу-дя-ли -- сборното ми понятие за объркани, неразбрани, самотни, тотално изгубени в превода, уплашени.

Често ми казват у дома, че камбаната не бие втори път за глухите бабички.

Но пък те може да са със слухов апарат!

Останалото е порно.

Дали?

2009-02-14T11:22:00.002+02:00

петък 13, а пък събота -- 14, nice!

2009-02-13T08:10:00.000+02:00

Р: трябва да измислим какво ще правим на 14
Р: бахти тъпия ден
Р: :D
Д: LOL
Д: (rofl)

И след като ми стана толкова смешно, че така единодушно споделям мнението ти, ето и малко забавни картички по втория повод.

всичко от тук

А днес няма да се случи нищо лошо, много ясно.

cute

2009-02-11T18:45:00.005+02:00

(хи-хи) :)

"Guy who?"

2009-02-11T07:22:00.000+02:00

още

ELEKTRÖ BONUS

2009-02-10T19:54:00.008+02:00

И за да придобиe импровизираният ми поздрав към теб завършек -- ти пожелавам да се чувстваш като в текста:

Du Du Du Du Du Du Du Du Du
Du Du Du Du Du Du Du Du Du

I´m singin´ in the rain
Just singin´ in the rain,
What a glorious feeling,
And I´m happy again.
I´m laughing at clouds
So dark, up above,
The sun´s in my heart
And I´m ready for love.

Let the stormy clouds chase.
Everyone from the place,
Come on with the rain
I have a smile on my face.
I´ll walk down the lane
With a happy refrain
Just singin', singin' in the rain.

Dancing in the rain.

I'm happy again.

I'm singin' and dancin' in the rain.

Dancin' and singin' in the rain.

p.s. Това не е блог за крака. :)

socks-to-make-you-smile@tokuda

2009-02-10T07:23:00.006+02:00

Егати

2009-02-09T22:32:00.002+02:00

На заветния 8-ми февруари 92 човека са посетили тоз' блог. И са циклили тук средно по минута и половина.

[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: of, аma...tova sa poreden pyt dokazva, che moje da se vqrva edinstveno na roditelite i nai-blizkite priqteli...
[08.2.09 г. 23:03] Desi: е да де
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ostanaloto e vyzduh pod nalqgane..
[08.2.09 г. 23:03] Desi: ама не мога да си легна с никой от тях
[08.2.09 г. 23:03] Desi: нали
[08.2.09 г. 23:03] Desi: :)
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ahhaha
[08.2.09 г. 23:03] Cvetelina: ei prase
[08.2.09 г. 23:04] Cvetelina: :)
[08.2.09 г. 23:04] Desi: еми да
[08.2.09 г. 23:04] Desi: ще си умра сама
[08.2.09 г. 23:04] Desi: и перфектна

Драма, драма. Да си умреш. От смях(?).

Нова публикация

2009-02-08T21:51:00.004+02:00

Нямам какво да правя -- пиша си в блога.

След дълга дискусия, редуваща се е с вкусна храна, от която ми се повръща, затвърдихме желанието ни да се женим и да родим деца. И да не ни се повдига от мъжете до нас, сякаш са само донор.

Погледнах я в навлажнените й очи, не знам дали тя забеляза, че и моите са такива, но се разбрахме и без думи.

Това е положението, някой да влиза, твърдо и без да излиза.

В един момент бях намразила тази песен. Всъщност си е прекрасна.

кошмар

2009-02-08T03:41:00.003+02:00

Добре, че все пак имам блог, за да мога да се оплаквам от ужасните неща, които ми се случват вече наистина незаслужено.

Малко преди 4 сутринта е, а през прозореца виждам пълната луна. Главата ми ще гръмне, коремът ми е на топка. Нужно ли е да казвам, че не мога да спра да плача? Този път ще е толкова нечовешки трудно евентуално някога да преодолея случилото се, че съвсем ще се превърна в празен човек. На глупавата явно възраст от 22 съм казвала "обичам те" 3 пъти с чиста съвест. И всеки път боли още повече -- наистина не знам какво става, а пък съвсем не ми се мисли какво следва.

Просто пак се оказах така неочаквано наранена, че съм смазана душевно. Нямам желание вече за нищо и никой. Не ми е интересно бъдеще, което да градя сама. Липсва ми опора, колкото и (уж) силна да съм.

Може и да страдам от синдрома на хората, които не могат да живеят и да се чувстват пълноценни сами. Или пък просто осъзнавам, че загубата е прекалено стойностна, за да я приема.

Не искам да се усмихвам вече. Всяка усмивка прикрива колко боли в действителност.

Вече нямам думи. Празно е.

честно

2009-02-04T23:45:00.003+02:00

Вече не знам какво да правя с този блог. Лежа пред компютъра, слушам музика -- кара ме да не се чувствам толкова самотна, напрягам се да измисля каквото и да било. И не ми се получава особено.

снимка от

При липса на мързел и наличие на муза ще намина (скоро) пак. Като нищо да е утре, или пък не.

В очакване

2009-01-28T08:30:00.004+02:00

не на Годо, а на времеви-пространствения континиум, обозначен като пролет/лято 2009.

Кака Pam за баба Vivienne. Отбелязвам, че общата възраст на двете е 108 години.

Първообраз на дрънкащия с китарката - Коцето Калки?

Снимки - Jurgen Teller.

citissimo!

2009-01-27T23:42:00.003+02:00

Пищя с вътрешен глас, с другия и да го правя, надали ще ме чуеш точно сега. Ето я и драмата:

Май за втори път успявам да си самоизтрия иконката Desktop от Quick Launch toolbar-а. Дори не разбрах как стана, както и миналия път между другото. Талант, а.

Забравих дали бях научила как да я възстановявам там. Направо се побърквам, че вместо това ми се налага да използвам комбинация от клавиши, постигащи същия ефект, ама по много по-неприятен ми начин.

Затова те моля да ми обясниш как да я спечеля пак, за да се завърне здрава и читава на Taskbar-а.

Ще съм вечно признателна. И ще постигна вътрешна хармония, защото в момента е яко смут. Оф.

CopyPaste

2009-01-26T15:49:00.007+02:00

Полагам (някакви) усилия да се подготвя за последния изпит, явяващ ми се, добре, че не и насън, фармакология. Повече от интересно ми е, а такъв беше и материалът за преминалите вече 3. Друг е въпросът, че времето е съвсем недостатъчно, а кривата на мотивацията спада с всяка секунда. Но -- остават само още 3 дни. Междувременно мога да те запозная с кратка статистика за ефикасността при различните методи за предпазване от нежелана бременност.

Да знаеш как да се пазиш. Или пък да не се.

Метод/Среден %

Лигиране на тръбите 99.96
Комбинирани орални контрацептиви 98
Само гестагени 97.5
Спирали 95
Кондоми 90
Пяна, крем, супозитории 82
Коитус интеруптус 77
Календарен метод 76
Влагалищни промивки 60

Пристига директно от лекцията Фармакологични аспекти на хормоналната контрацепция от доц. Н.Данчев, която завършва така:

Тоталният риск от приема на орални хормонални контрацептиви е много по-нисък от тоталния риск от нежелана бременност. (Т.е. решаваш сам кой от двата риска да поемеш.)

И после се появява това:

Супер!

+laugh

2009-01-25T13:41:00.007+02:00

снимка flickr

3 down, one more to go!

2009-01-22T17:35:00.020+02:00

stupid session
we want passion

снимка flickr

Nervsounds?

2009-01-19T09:04:00.004+02:00

С много от приложенията за iPhone можеш тотално да си пропилееш времето. (Ако си на 15?)

Например с това. (Въз)Произвежда побъркващи звуци като дране с нокти по зелена дъска, пилене на зъби с 3 различни наконечника, всеки със своеобразен и каращ те да настръхнеш ефект, "галене" на балон от призрачна ръка с грижливо поддържан маникюр, която го пука ако знаеш как да подходиш, и накрая - скрибуцащ стиропор. (На 15+ съм! :))

А сега и гвоздеят:

JUST WANNA DANCE!

2009-01-18T01:54:00.006+02:00

Моля, някой да откликне, присъединявайки се в най-скоро време към истеричния призив от заглавието на публикацията!

В противен случай не отговарям!. :)

Пътеводна светлина тук!

Winter relationships

2009-01-13T13:55:00.004+02:00

Не стига, че има още половин сесия, ами е и зима. Комбинацията е очаквано ужасна. Изпускам почти неусетно кризата, както и тя мен, което не е зле. Изпуснах обаче и Ани - вече лошо, но пък поправимо. ;)

The Women е първият филм , който гледам от 105-6 години насам. И сигурно защото съм отвикнала да се ангажирам за повече от половин час с някаква история, взе, че ми хареса. Беше точно какъвто ми го описаха: за смях и за сълзи, женски филм.

И за какво ли пък си говорят жените? За чувства разбира се!

Чувстваш се, сякаш някой те е ударил в стомаха. Сякаш сърцето ти спира да бие.
Като в сън си... От онези, в които пропадаш и отчаяно искаш да се събудиш, преди да паднеш на земята, но всичко е извън твоя контрол. (изневярата)

Щеше да е по-лесно, ако не го обичах. Трябва да има хапче, от което любовта изчезва. Защо искаш да изчезне? Достатъчно трудно е да я намериш. (разочарованието)

Знаеш ли какво е чувството? Подобно на синдром след ампутация. Изгубил си някаква част от себе си, но все още имаш чувството, че е там. (загубата на добър приятел)

Казаха, че не можем да имаме всичко? Можем. Въпросът е, дали го искаме. Не искам всичко. Само малка част. Аз също, доста изморително е. (осъзнаване на прекалените понякога амбиции)

Мисля, че истинската красота е неподправена. Тя е в простите неща.

Съгласявам се и с последния цитат. И си лягам.

♥

снимка bubble.tease

WHO*

2009-01-05T15:03:00.004+02:00

Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствието на болест и неразположение.

Дефиниция на понятието здраве в Хартата на Световната здравна организация(*).

Спадаш ли към здравите по определение?

Надявам се, че да. Поздрави се по случая, моля. :)

Frage? Antwort.

2009-01-03T19:39:00.003+02:00

Какво правя? Miuccia. (Ми уча.)

снимка catheadsix

Apple pie

2009-01-03T10:10:00.006+02:00

от тук

За Новата година да тропнем ний хорце!

2009-01-02T22:27:00.006+02:00

Извинявам се на всички, които не са чули звучното ми "За много години!", а ми се е искало да им го кажа лично. Наистина се надявам да е било (не)съзнателно забавно до малките часове и да сте били в компания от стойностни приятели.

Пък, в предсесийни неволи, се сещам, че 2008 си беше хубава година. Една равносметка на случилото се ми се струва съвсем естествена. Букет от емоции имаше, при това пъстър. След известно количество драматични дни, редували се с прекрасни, си мисля, че всичко е трябвало да се случи по този начин. Лятото беше страхотно, за което благодаря на немалкото участници.

Не мога да не спомена, с неприкрито удоволствие (три отрицания до тук:)), че покрай писанията наоколо срещнах чудесни хора. Продължавам да се изненадвам как можеш да "опознаеш" почти случаен човек и едно премерно количество споделената лична информация да изгради реална представа за него.

А удоволствието от писането не е изчезнало, просто го изпратих в Бразилия, докато премине критичният период покрай uni-задълженията.

Hide the kids. It's horo time.

Самоучител за хорото, ей ти го и него.

Снимка Emilofero

Хем играят, хем пеят

2008-12-31T15:54:00.009+02:00

Актьор и актриса, които не се излагат в певческите си начинания. А именно:

Jason Schwartzman, станал ми особено мил и любим след The darjeeling limited, с неговата Coconut records. Вече имат един албум, новият - Davy, догодина. Това може да се разбира и като от утре.

Дамата е Lenka, с фамилия Kripak.

Стилът на австралийката бива оприличен с този на Yael Naim. Нейни песни са звучали покрай грозната Бети и анатомията на Грей, което няма никакво значение. Чух The Show, а ето го и най-новото й видео:

Не ме дразни*

2008-12-27T19:20:00.004+02:00

*Eatmass ми дойде в повече.

Oще един ден

2008-12-27T01:38:00.000+02:00

Лягам си след малко. Изобщо не мога да си позволя да стоя будна до късно покрай сесията. Създадох си почти спартански режим, към който все още се придържам стоически. Социалните контакти, уви, ми се налага да сведа до минимум. Последното спира да важи от края на януари.

На всичкото отгоре сънувам разни гадни неща. Вместо мозъкът ми да си почива поне нощем, той се тормози. И все пак си мисля, че по-добре насън, отколкото наяве.

След днешната среща на класа, пак установих, понеже бях позабравила, че в гимназията ни беше много хубаво. Кой бе най-яркият ни спомен от там, как се виждаме след 10 години, кой ще се ожени пръв - въпроси, на които някак съчинихме полу(не)сериозни отговори. Листчетата, на които стоят те, все някога ще бъдат погледнати и написаното сравнено със случилото се.

Не е ли интересно, че изобщо не знаеш какво ще ти се случи утре? Или пък е страшно, или пък е вълнуващо?

Преяде ли?!

2008-12-26T00:21:00.006+02:00

А ти си мислеше, че след Коледа всичко приключва, и най-накрая ще можеш да починеш от кльопачка и пиене. Но не би! Ей на, пак повод.

26 декември е и ако се чувстваш в България - честит ти ден на бащата. Ако тялом и/или духом си на друго място, можеш да се информираш допълнително за часът и мястото на събитието.

снимка от тук

Бонус: Хитът сред подаръците by nikru

Desi Atropine Eyes

2008-12-24T18:26:00.002+02:00

Вчера ми беше особено светло. Светли празници желая и на теб. :)

True believer

2008-12-17T20:47:00.010+02:00

Не съм писала от толкова много време приличен текст тук, затова прости ми, ако следващите редове звучат някак дървено - надявам се да вляза във форма все някак.

Цъкам с език - колко неприлично тъмно е навън за, в действителност, доста ранния час. Усилията ми да се подготвя за предпоследния ден преди фиктивната почивка около празниците клонят към нула. Съсредоточавам се в една точка и едва държа очи отворени, а главата ми ще се пръсне от ударите с въображаем чук, но(!) колко хубаво е, когато мислим едновременно един за друг. Звъня, звънят ми - красиво се получава синхронът между действия и чувства.

Смених наскоро крушката на една лампа - сега силата, с която свети, често се променя без човешка намеса. Основен принцип - оставям я да се държи като себе си, само така ще си е щастлива и ще функционира достойно.
Разказвам ти за лампа като за одушевен предмет, sorry, много съм странна. :)
Към края на годината често правим равносметка на случилото ни се. Времето минава ужасно бързо, направо си е притеснително! И си струва да се запазят само хубавите моменти като маркер за определния изминал период . С тяхна помощ неприятното избледнява и все някога ще бъде отмито като оранжевата боя от бяла лабораторна престилка.
(снимки от тук)

Привидна сивота

2008-12-16T18:49:00.003+02:00

Доста съм лаконична напоследък. Но всъщност всичко е чудесно. Picassoманията започва официално от утре. Да живее Моледа.

Human after all

2008-12-14T16:31:00.010+02:00

Жена, човек - така ни класифицираха, попълвайки пропуска, даващ достъп до не-знам-защо-така строго охраняваната сграда на Национален център по опазване на общественото здраве (aka Хигиената). Виждаш последната снимка на въпросния документ, който ни бе взет на изхода от свеж чичко-пазач.

А ако са сбъркали с мен? Бжжжт!

Да си направиш...таблетка

2008-12-13T22:00:00.001+02:00

Посвещават ни във въпросното изкуство, за да получи не просто такава, а добра. (Не й викайте хапче, може да ви се обиди.) Докато се опитваме да станем по-умели, ти предлагам да се запознаеш по-отблизо с процесите, които овладяваме от 14 седмици.

Видеото можеш да видиш тук. Коментарът на авторът е по немски точен.

Traumkleid

2008-12-12T20:19:00.005+02:00

Колко щеше да е хубаво,

ако поне веднъж седмично панталонът задължително остава
в гардероба - заменяйки практичността му с женственост, излъчвана от
една красива рокля или пола...

Daily mood

2008-12-11T09:08:00.001+02:00

Причинно-следствена връзка

2008-12-10T14:55:00.001+02:00