Нова публикация

Нямам какво да правя -- пиша си в блога.

След дълга дискусия, редуваща се е с вкусна храна, от която ми се повръща, затвърдихме желанието ни да се женим и да родим деца. И да не ни се повдига от мъжете до нас, сякаш са само донор.

Погледнах я в навлажнените й очи, не знам дали тя забеляза, че и моите са такива, но се разбрахме и без думи.

Това е положението, някой да влиза, твърдо и без да излиза.

В един момент бях намразила тази песен. Всъщност си е прекрасна.