True believer

Не съм писала от толкова много време приличен текст тук, затова прости ми, ако следващите редове звучат някак дървено - надявам се да вляза във форма все някак.

Цъкам с език - колко неприлично тъмно е навън за, в действителност, доста ранния час. Усилията ми да се подготвя за предпоследния ден преди фиктивната почивка около празниците клонят към нула. Съсредоточавам се в една точка и едва държа очи отворени, а главата ми ще се пръсне от ударите с въображаем чук, но(!) колко хубаво е, когато мислим едновременно един за друг. Звъня, звънят ми - красиво се получава синхронът между действия и чувства.

Смених наскоро крушката на една лампа - сега силата, с която свети, често се променя без човешка намеса. Основен принцип - оставям я да се държи като себе си, само така ще си е щастлива и ще функционира достойно.
Разказвам ти за лампа като за одушевен предмет, sorry, много съм странна. :)
Към края на годината често правим равносметка на случилото ни се. Времето минава ужасно бързо, направо си е притеснително! И си струва да се запазят само хубавите моменти като маркер за определния изминал период . С тяхна помощ неприятното избледнява и все някога ще бъде отмито като оранжевата боя от бяла лабораторна престилка.
(снимки от тук)